Оказа се, че виновни сме аз и моята колежка Мария Димитрова и въпреки че и двете сме на пенсионна възраст от преди две години, сега ни пенсионират и сега ни обвиняват в уронване престижа на галерията, защото директорката не пое отговорност, не застана пред обществото, не застана пред пресата и не съобщи за проблем, който тя самата не може да реши.
Захариева изложи подробно своята версия за случилото се, като изтъкна, че проблемът не е решен и ще има своето продължение в бъдеще:
В началото на януари поради ниски температури аварира климатичната система в "Квадрат 500", вследствие на което има повредени около 20-30 творби – в различна степен на увреда и в риск са всички останали, които са в експозицията. Проблемът с климатичните промени в залите аз установих на 17-и януари, когато се върнах от болничен. Писала съм веднага до директорката и съм изложила тревогите си. Това, което се случи след около месец-месец и нещо, беше направо скандално. Реставраторите веднага, след 17-18-и взеха мерки, облепиха картините, които бяха в риск и от които падаха парчета живописен слой. Те свършиха своята работа дотолкова, доколкото могат да направят нещо в аварийната ситуация. От там нататък залите не бяха затворени, посетителите не бяха уведомени за проблемите с картините, обществеността не беше алармирана. Основният проблем е в това, че сбърканите климатични инсталации в галерията поставят на риск цялата експозиция и това не е нещо, което ще бъде само тази зима или следващите зими. Това ще се повтаря дотогава, докато не се преработи всичко наново, което са пари на българския данъкоплатец, което са отново вложени средства в една сграда, която струва 27 милиона и която е ремонтирана само преди 2 години.
Бистра Рангелова, заместник-директор на "Квадрат 500", която също се включи в дискусията, от своя страна описа хронологията на събитията, като каза, че ръководството в никакъв случай не е крило проблемите. Според Рангелова Захариева пропуска първата част на историята:
Климатиците гръмват на 7-и януари. Веднага се правят съответните докладни до Министерството на културата, викат се съответната фирма, която има задължението да поддържа климатиците, и се започва работа. Реставраторите изчакват, слагат се допълнително обезвлажнители, термографи, за да може донякъде да се стабилизира температурата. Между впрочем това се вижда и по графиките, които ние притежаваме, че температурата в залата е паднала до 15 градуса при необходим минимум 18, тоест разликата не е много голяма. Кризисната ситуация е относително преодоляна, и те се заемат с превантивно облепване на произведенията. Тука възниква един друг въпрос. Всъщност галерията не крие. Действително залите са отворени и между впрочем в онзи момент няма къде да бъдат пренесени. Едновременно с това би било много по-простичко да затворим залата и да напишем някаква бележка, на която да пише примерно, че се прави експозиция или нещо друго. Това вече би било криене от обществото. Никой не е крил и всеки, който е бил заинтересован, е могъл да види.
Изкуствоведът Борис Данаилов коментира, че проблемите на галерията не се решават с пенсиониране на служители. Той е възмутен от отношението към фонда, проявено, когато е възникнал проблемът с температурата в помещенията:
Не мога да се начудя как е възможно облепени с японска хартия картини, при това някои, които са покрити от горе до долу, да остават в експозиция. Самата Рангелова каза много лесно как може да се реши този въпрос. Прибират се, слагат се в едно помещение, в което се прави температура такава, каквато трябва да бъде, и между другото, част от нещата, които бяха споделени, не са точно така. Първата докладна на реставраторите е от 17-и януари и те показват едни показатели, които са много обезпокоителни. Става въпрос за висока температура, за много ниска влажност. Това са все екстремни ситуации, в които картините, за съжаление, започват да дават различни дефекти и да пада живописен слой. Съвсем нормално е да се махнат от експозиция.
След като спорът се съсредоточи върху това дали сградата на Националната галерия изобщо е подходяща за съхраняване и излагане на живопис, проф. Велислав Минеков коментира, че този дебат се е водил с години и за много специалисти сегашните проблеми не са изненада:
Това съм го споменавал многократно. Не бяха нужни кой знае какви умения, за да се направят подобни предвиждания. Впрочем още 2013 година съм говорил точно за проблема с климатизирането и охраната на музея, които не бяха споменати в грандиозните идеи на господин министъра. Този министър, който реши да прави нещо, без да знае за какво, без да знае как, но с едно огромно желание да се усвоят средства, които не са само 27 милиона и тук трябва първо да започне ревизия. Как се е случило това? Как са одобрени от Министерски съвет? Обществените поръчки да бъдат изкарани на яве до една, защото там ще видите чудесата и причината за това нещастие.
Цялата дискусия може да чуете от звуковия файл.
