От възрожденската класика, че и от времето на Третото наше царство е знайно, че българинът дава мило и драго да изучи детето си. Или поне да му осигури документа.
Похвално е, че и днес традицията продължава. В реално около 6 милионна България, от които половината деца и пенсионери, съществуват 51 университета и още разни други учреждения с претенции за доставяне на висше образование. Радостно за подраставащите е, че вече, според днешни информации в две трети от учебните заведения ще се влиза само с матурата по български език и литература. Оттук и естествения въпрос за профила на това образование и за стопанската необходимост от него. Нейсе. Важното е да има дипломираност. И облекчения на жадните за знание. Т.е. студенти, които да плащат и преподаватели, които да са плащани. И атестационно наградени, защото този научно-образователен конгломерат произвежда, по собствени модели и за собствена употреба, по над 1000 хабилитирани лица годишно. Много над хиляда. А както се учи и сега, базата от таксоносители храни настройката от таксоползватели. Помага и държавата, т.е. тези с данъците.
