Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Тази книга разказва човешката история на последната граница на Европа: там, където България, Гърция и Турция се приближават и раздалечават, защото това правят границите – приближават се и се раздалечават. Тук започва нещо като Европа и свършва друго, което не е съвсем Азия. От географска гледна точка е така, само че една карта би ви оставила дотук, а нататък ви очакват горите на вашите предци, потънали в сенки и извън времето. Поне аз се озовах там.“ Това пише Капка Кънева в пътеписната си книга „Граница“. Историите, които тя първо събира, а после разказва в книгата си, са на реални хора, живели по югоизточната ни граница по времето, когато бяхме в социалистически лагер, когато се бягаше през границата, когато бяхме затворени, без надежда, че някога ще ни пуснат навън. Погледът й е на човек хем отвътре, хем отвън, защото Капка Касабова е напуснала България отдавна, съвсем млада и живее в Шотландия. Ето какво споделя още тя: „Моето поколение порасна в момента, в който Берлинската стена падна. Тази граница хвърляше безмълвната си, хладна сянка върху българското ми детство в последните години на „социализма с човешко лице“, както гласеше онзи несполучлив израз. Нищо чудно че обхождането на тази граница сега, близо трийсет години по-късно, ме привлече със силата на магнит. Впрочем, границите неизбежно го правят.“ Капка Касабова представи вчера „Граница“ в София, а от днес е на литературно турне в страната – днес в Пловдив, а след това в Стара Загора, Бургас, Свиленград.
