Тези дни прокуратурата пак е на мода. Не че е излизала от този статус, но сега е повече. Вярно е, че се активизира като че ли и след сигнала на Европейската служба за борба с измамите, но нека приемем това като подробности.
Всички политически сили приветстват. И правят техните си внушения за чуждата вина.
Мастити държавни мъже дори определиха разследващата атмосфера като румънски модел. Припомням. За миналата година специализираната дирекция в Букурещ е изпратила на съд за корупция трима министри, шестима сенатори, 11 депутати, 47 кмета, 16 магистрати и 21 директори на държавни компании. Осъдителните присъди са над 92 %. Конфискувани са 226 млн. евро. Тази дирекция там работи повече от десет години. Броят на делата и осъдените е почти еднакъв. На година.
И друга разлика. Разследванията на север от Дунава се водят срещу конкретно лице по конкретен повод и с конкретни параметри. У нас дори и сегашните проверки са срещу неизвестен извършител… И т.н.
Та човек започва да се замисля, слушатели на програма „Христо Ботев”, понякога високата активност на магистратското братство да не е успешен опит за оправдаване на неоправдаеми другаде отчетливо корупционни действия. Както се казва, минах пред съда, чист съм.
По онзи модел тези дни бивш румънски депутат и настоящ кмет на един от големите им окръжни градове влезе за 6 години в затвора. За шофиране в нетрезво състояние. По отсамния за убийство дават по-малко. Ако не условно.
Според Евростат 35% от българите живеят в тежки материални лишения. А хората на 65 години са 80 %. Много пъти над средното в Европа. Тук поне сме на първо място.
