Най-непосредственото предизвикателство пред ЕС след смяната на президента на Франция e успешно споразумение с Великобритания за условията по нейното напускане на Съюза и това какъв вид партньорство ще има тя с 27-те след това.
Това коментира за предаването „Събота 150“ журналистът Никола Миладинов, кореспондент на БНР в Брюксел:
Не случайно председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер определи Брекзит като „трагедия“. Това не е просто юридически развод, а геополитическо разцепление в сърцето на Запада. Можем да се опитаме дипломатически да запазим топлите си връзки с британците, можем дори да сключим някакво споразумение, за да продължим да търгуваме заедно и или да пращаме децата ни в британските университети, но единството на Европа вече няма да е същото.
Позициите в ЕС не са еднозначи и някои смятат, че Обединеното кралство винаги е спъвало стремежа на останалите европейци към повече интеграция, поради което сега тя ще се засили. Други виждат заплаха от Великобритания като бъдещ конкурент и съперник. Франция, Холандия иГермания биха желали да изместят Лондонското сити като основен финансов център на в Европа, обобщи той. Във Франкфурт цените на недвижимите имоти скачат в очакване на британските финансисти, чиито филиали биха отишли близо до централата на ЕЦБ.
27-те страни ще са твърде заети да се разберат помежду си за множество въпроси, след Брекзит и е малко вероятно да имат обща визия за радикално трансформиране на ЕС в посока федерация или конфедерация чрез промяна в договорите за функциониране на неговите институции, коментира Миладинов, според когото правилата в ЕС ще останат същите, но ще бъде любопитен балансът на силите:
Приемането на всеки един закон в ЕС, който да изпълняват всички, не може да се гласува без одобрението на Франция и Германия. Като най-големи и населени държави, тяхната тежест като гласове в Съвета на правителствата от ЕС е безспорна и останалите гравитират около тях в различни по интереси коалиции. Често, по някои въпроси досега, Великобритания успешно им се противопоставяше, тъй като бе идеологически в близки позиции с Вишеградската група и източноевропейците като цяло, включително и с България.
Скоро британската политическа визия за модела на управление на ЕС ще отсъства от масата на взимане на решения.
След Брекзит, Европа трябва са да се споразумее и за Бюджетът на ЕС:
Като сума той около 1% от БВП на всички икономики-взети заедно. За тази година, той възлиза на 157,9 милиарда евро. Всяка страна плаща различен дял според ръста на икономиката си, а британската годишна вноска е много голяма – около 15% от общата сума на бюджета, който се разпределя чрез еврофондове от Брюксел. Каквато и сделката, дори и британците да продължат да плащат пари няколко години след излизането си от ЕС, в крайна сметка един ден ЕС ще се окаже без техния финансов принос и трябва да мисли как да компенсира тази бюджетна дупка. Ако 27-те правителства не измислят някакъв нов вид паневропейски данък, например върху финансовите транзакции, или друг вид приход в бюджета, неминуемо ще последват 2 варианта – или Съюзът започва да харчи по-малко и губи влиянието си върху редица политики и процеси в страните-членки, или ние - данъкоплатците се съгласяваме от националните бюджети да се заделят повече пари за общата касичка. Накрая може да се стигне и до комбиниран вариант – хем да плащаме повече, хем да се орежат някои пера от бюджета. Тук ще са големите битки. За какво да харчим заедно повече и за кое по-малко?
От години евробюджетът отделя най-апетитния пай за земеделските субсидии – преки помощи на обработваема площ и други. Най-голямата земеделска сила – Франция, и нейните фермери са най-облагодетелствани. Всичките предшественици на Макрон в Елисейския дворец, са се огъваха под натиска на земеделските протести при всяко споменаване на идеята за намаляване на парите, изтъкна журналстът. Ако се ореже бюджетът за кохезионнта политика –фондовете за инфраструктура и икономическо сближаване за по-слабо развитите централно и източноевропейски държави, масови улични протести в София, Букурещ, Варшава, Прага, Будапеща, Талин или Рига са по-малко вероятни
Този стар спор между двете философии – дали да се дават повече пари на земеделците, без да се отчитат качествени резултати от това, или да се влага повече в наука, конкурентоспособност, технологии и околна среда – ще се завърне със страшна сила и един ден едната от двете страни ще бъде принудена да отстъпи.
Великобритания е ядрена сила и постоянен член на СС на ООН. Откакто е член на ЕС държавата постоянно блокира инициативата на французите за собствена единна европейска отбрана, припомни Миладинов. НАТО винаги е насърчавал европейците да харчат повече пари за въоръжаване и отбранителна модернизация на армиите си. Болното им място обаче е опасението ЕС да не създаде собствени централизирани командни структури, които да дублират тези на НАТО.
Ако се еманципира Европейският съюз, не става въпрос толкова за военна сила, равна на тази на НАТО, а за самостоятелно водене на европейска политика. Военното решение винаги е част от арсенала в едни дипломатически преговори, когато искаме да налагаме външнополитически приоритети.
Остава и големият въпрос за политиката спрямо миграцията и как Германия, Франция, Австрия и Швеция решат спора с по-младите страни-членки за справедливо разпределяне на тежестта по квоти на приема на бежанци.
Чувствителния въпрос за това у кого да бъде суверенитета за определяне на бежанския статут на всеки новопристигнал чужденец все още не е решен. Полша и Унгария водят съпротивата срещу автоматизиран модел на разпределяне на бежанците. Трябва да отбележим и странното съвпадение, че откакто те блокират квотната система, Брюксел започна натиск върху консервативните правителства на Орбан и Качински чрез наказателни процедури заради погазване върховенството на закона и основните права.
Темата е важна за България, тъй като общите правила в ЕС включват и справяне с нелегалните икономически имигранти. Благодарение на споразумението на еврокомисарят Могерини с властите в Афганистан, България успя да върне няколкостотин афганистанци обратно в родината им, припомни журналистът.
ЕС не може да плаща за огради по външната ни граница с Турция, но може да организира и финансира по-добре граничната охрана и да координира съвместни чартърни полети за реадмисия. Въпросът обаче е фундаментален за някои държави. Изборът на малките източноевропейски християнски нации засега е да се капсулират с надеждата, че глобалния свят няма да им донесе чужди заселници с различна религия и цвят на кожата. Свързването на мюсюлманите с тероризма в съзнанието на общественото мнение е негативен и спекулативен фактор, който несъмнено ще продължи да оказва влияние.
ЕС се нуждае от антитерористична федерализация– разузнавателните служби на 27 страни, които си нямат доверие една на друга, да започнат да работят като една, убеден е журналистът.
