Там е бил Вазов, писал е своите пътеписи. В подножието на Ритлите все още стои халката, с която навремето ладията е била привързана за преминаване на реката, не е имало мост тогава. В разказа "Една българка" Баба Илийца точно тук, в подножието на "Ритлите" е преминала река Искър, за да отиде в Черепиш, да занесе болното внуче да му баят и на връщане тя прави един благороден жест, открадва едно расо, защото среща един от четниците и му дава дрехата, донася му и хляб, една благородна кражба, разказва Катя Кръстева, чието потекло е от Лютиброд.
Според Мариана Симеонова, секретар на народното читалище в Лютиброд, името на селището също е свързано с разказа за Баба Илийца:
Заради река Искър, че реката е буйна, трудно се преминава през нея. Оттук идва името - лют брод.
В читалището на Лютиброд има изграден и етнографски кът:
Етнографска сбирка от битови предмети от хората от Лютиброд, изработени предмети от жените - ризи, сукмани, глинени съдове, дървени съдове, които са се ползвали в миналото. Красиви са.
На шест километра от Лютиброд се намира село Челопек. През него се отива към връх Околчица.
Слънцето изгравява при нас много рано сутрин и пече цял ден направо в челото, затова е такова името, пояснява кметът на селото Тихомир Тошев.
Момичета и момчета от проекта "Резиденция Баба" са гостували на селото миналата година. Проучили са фолклора, записали са забравени неща и опитали да възродят някои неща. Сред идеите на младите е рамкиране и маркиране на пътеката към Рашов дол, по която са минали ботевите четници след разбиването на четата. Това е и маршрут, овековечен в разказа "Една българка".
Баба Илийца, чието истинско име е Пена, наистина е съществувала и не е художествена измислица на Иван Вазов.
Не е литературен герой. Аз съм наследник от този род. Тази жена е съществувала, този род го има, казва Василка Манчова, която е била два мандата кмет и по чието време, преди 14 години, е създаден музеят на баба Илийца, граден на 30-ина метра от някогашната й къща. Василка Манчова е пра-пра-внучка на баба Пена, омъжена за Илия и наричана Илийца:
Моят прадядо е внук на Баба Илийца, не този, който тя е носила в манастира, а неговият брат. В музея има вещи от близките на Баба Илийца, има стан за тъкане, делви, котли, кобилица, хурка, чекрък, всичко, което се е ползвало в бита на хората преди нас. подредено е, хубаво, къщата е посещавана.
На десет километра е връх Околчица, лобното място на Ботев, месността "Погледец", от която се вижда цялата равнина до Дунава, Вазов тук е написал "Каменният кръст" и "Елате ни вижте", допълва Манчова:
Най-много се радвам на учениците, когато виждам, че идват автобуси с ученици и смятам, че българското ще го пребъде.
По стъпките на Вазов в детайли можете да преминете в звуковия файл.
