Тази седмица говорим за славянската култура, акцентирайки най-вече на езиковите изразни средства, както и изкуствата, обусловени от особеностите на лексиката. Но нека не забравяме, че съществува и изкуство, което ползва пестеливо думите, за сметка на изображението. Изкуство, което често пъти няма нужда от превод. Което може да носи своята национална идентичност или да е универсално. Може да е краткотрайно и ефектно като изстрел на фойерверк, а може и да е високо над времето и пространството...
Съвсем наскоро известният руски карикатурист Андрей Попов беше в София, преди да отиде в Габрово като член на журито на 23-ото Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството.
Художникът е роден в Ташкент, но живее и работи в Санкт Петербург. В София беше за пръв път, но е почивал на българското Черноморие.
Повечето хора възприемат карикатурата като нещо смешно, изопачаващо, саркастично... А всъщност има и други изображения, чиято цел е не да провокира усмивка, а да накара всички да се замислят – казва Попов. - Ако карикатурата уцелва десетката, тогава наистина е по-опасна от думите.
Разликата между това, което правя аз, и политическата карикатура е в срокът на живот. Едното е дълговечно, другото - изключително кратко. Иска ми се да рисувам онова, което ще бъде разбираемо и утре.
За някои карикатурата е лек жанр, но за други е изкуство. Философската карикатура премахва границите между тях.
С известния карикатурист Андрей Попов ни среща Георги Нейков.
Чуйте от звуковия файл.