През миналата година глобалният растеж за пореден път леко намалява, отчитат българските икономисти. Рисковете остават значими, но заедно с това и очакванията са оптимистични. Българската икономика е слаба и с ограничен мащаб и заради това зависима от външните процеси. Ефектите от глобалните процеси обобщава доц. Виктор Йоцов:
Експортният потенциал вече силно намалява. Ние също трябва да търсим други фактори на растеж, а не да разчитаме изцяло на износа. Инфлацията се очаква вече да излезе извън опасната зона на дефлация, в която бяхме последните години. Когато имаме три години поред падане на цените, какъвто беше случаят в България, това не е добре, това е опасно. Така че слабото увеличение на инфлацията, което очакваме, е по-скоро добра новина, отколкото лоша.
Очакваме също в еврозоната да има слабо възстановяване на икономическия растеж, което е добра новина от гледна точка на това, че те са основен наш търговски партньор. Но така или иначе, светът остава в капана на ниския растеж. Ниският растеж поражда очаквания за нисък растеж, което потиска инвестициите, потиска търсенето и по този начин ниският растеж се оправдава. Ние сме влезли в този капан. От него можем да излезем със съвместен отговор на големите икономики.
Въпреки че тези 3% на фона на бавно развиваща се Европа изглеждат нелош темп, той е неудовлетворителен, подчерта Йоцов. По думите му, темповете ни на растеж трябва да изпреварят поне с два пункта тези, които са в Европа и от тази гледна точка тези 3% вече изглеждат слаби:
Трябват ни 5% и отгоре, за да постигнем това догонващо развитие, което е съвсем скромно.
На пазара на труда в средносрочен план се очаква слабо нарастване на заетостта с темпове около половин процент, като за безработицата очакванията са за 6 и 6,5%. Йоцов допълни:
В Европа средната ефективна данъчна ставка е 21 процента, в България девет. Ние сме на последно място не само в Европа, но и на едно от последните места в целият свят, отношението между преки и косвени данъци – в Европа те са относително равномерно разпределени, в България – огромна разлика, близо три пъти разлика.
Иначе харчим най-много пари на глава от населението за ред и сигурност, за жилищно и комунално устройство, но за образованието, здравеопазването и социалните плащания заделяме най-малко, казват икономистите. Банките през миналата година са отчели 40 процента увеличение на приходите. Активите, които не носят банкови печалби, се увеличават, обясни Григор Сарийски:
Качеството на кредитите се подобрява, но банките остават с едни активи, на които тепърва започват да им търсят купувачи. Това са МОЛ-ове, това са складови помещения, това с цехове и прочее, и прочее.
Още детайли по темата чуйте в звуковия файл.
