Думата „вотиви“ има латински произход и означава буквално – оброк. Вотивите са малки оброчни фигурки, които в миналото са били слагани върху иконите с надеждата, че така може да бъде измолено изцеление или покровителство от Бога и от светците.
Някои от фигурките представляват части от човешко тяло – очи, крака, бъбреци, уши или ръце, други са свързани с професията, а една голяма част от вотивите са свързани с надеждата човек да има дете и представляват люлки, фигури на бременни жени или пеленачета.
В изложбата „Вотиви” в Националния исторически музей могат да се видят над сто вотива, предимно от Странджа, Габровско, Рилския манастир и Араповския манастир, въпреки че оброчните фигурки се откриват и на други места на Балканския полуостров.
Разговаряме с Лора Ненковска, доктор и главен асистент в Националния исторически музей, която ще ни разкаже за символното значение на вотивите и за това дали някога майсторите на вотиви излизат от анонимност.
