Eмисия новини
от 19.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Почти 2/3 от българите са толерантни към езика на омразата

| обновено на 20.06.17 в 19:55
Снимка: Фейсбук
Почти 2/3 от българите смятат, че езикът на омразата като проява на отрицание, негативизъм и насаждане на неприязън, е част от правото на свободно изразяване. Това показва национално представително проучване на Института за политика и за изследване на населението и човека при БАН.

Младите на възраст от 18 до 25 години демонстрират най-голяма толерантност към езика на омразата, а дясната част на политическия спектър – най-голяма подкрепа. Езикът на омразата се възприема като част от свободното изразяване повече при хората с по-високо образование и по-добър икономически статус. Те са по-способни да правят разлика между език и акт на омраза, смятат изследователите.

Повече от 80 на сто от запитаните заявяват, че свободата на словото е ценност. Мнението се споделя най-силно сред тези, чийто съзнателен и активен живот започва след промените от 1989 година. Родителите в по-голяма степен вярват, че днес всички могат да изразят мнение, докато децата им са убедени, че едни могат да говорят повече, а други не.

Изследването е проведено сред 1200 респондента над 18 години в 44 населени места.

За предаването "Нещо повече" по "Хоризонт" ръководителя на Института за изследване на населението и човека в БАН проф. Антоанета Христова коментира, че едно възможно обяснение за толерантността на младите е това, че те искат директност и промяна и възприемат езика на омразата и етикетирането като форма на директност. 

При младите хора това е въпрос на новата среда, на новия манталитет, на новия начин на възпитание. Това е поколенческа характеристика, която може да използва езика на омразата, но може и да не се държи, чисто поведенчески, агресивно; Която може да прави разликите, но опасното е, че може и да не прави разлики, а това в голяма степен зависи от образование, от икономически статус, от всичко, което определя рамката на човека. Интересно е, че има поколенчески различия. Възрастните хора приемат, че свободата на словото е характеристика на деня. Те не толерират езика на омразата, етикетирането, минаването на възпитателната рамка, докато при по-младите е напълно приемливо. Прави впечатление, че толерантност към езика на омразата проявяват и образованите хора, активните, тези, които са поставени икономически добре. Трябва да се разберат причините, защото изследването е национално представително и данните не са за подценяване.

Христова изтъкна, че "няма филтър" на езика в социалната мрежа, където хората споделят мнения и те често се крият зад оправданието, че говорят истината. Освен в мрежата бариерите падат и в училище, университета и много други места. Неудовлетвореността на хората, които са активни, че нещата не се случват с нужното темпо и качество също провокира желанието им да говорят. Тогава директността може да бъде объркана с езика на омразата, предупреди тя.

Христова коментира и изследването на "Обзървър", според което българите вярват повече от останалите европейци на семейството си, на европейските институции и на банковата система и са по-големи оптимисти от повечето европейци. Тя изтъкна, че за българите семейството е най-силният източник на сигурност, стабилност и баланс, на удоволетвореност и щастие. На европейските институции българинът вярва, без да ги познава, тъй като просто не вярва на националните. Това не е истинско доверие, а засилване на доверието през недоверието, обясни тя.  Най-големи оптимисти сме, тъй като голяма част от обществото живее „тук и сега“ и пренебрегва спестяването и планирането поради ограничената рамка на стабилност и предвидимост.

Интервюто на Диана Янкулова с проф. Антоанета Христова можете да чуете от звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.