Малцина на художниците у нас като Иван Пенков, оставили такова изобилно наследство от рисунки, скици и ескизи. Непознати до днес, те са съхранени педантично в цялото си многообразие при наследниците – неговите синове Боян и Джони Пенков. Знаменателен е един автопортрет на художника Иван Пенков от серията автопортрети, които може да видите в тази експозиция – артистична барета, втренчени очи с малки очилца, решителни устни, къдрава брада – една рисунка с молив върху хартия, която е запечатала за времето си неговия лик.
Изложбата „Иван Пенков – Хора и портрети“ можете да видите в галерия „Васка Емануилова“, където рисунката, ескизът са изведени до голямо и истинско изкуство. Рисунката в творчеството на Иван Пенков има своя философия – за него тя е „душа и молитва“. „Портретната рисунка при него е опит да разсъждава за позиращия, но и да улови чрез образа своето време с присъщите му реалии и детайли“. Сред тази портретна серия виждаме хората, с които е общувал и с които е създавал високата мярка на изкуство по онова време – Светослав Минков, Панчо Владигеров, Пенчо Георгиев, Майстора, Дечко Узунов, Тодор Боров, любимия на всички мъдрец – бачо Кольо – Никола Михов и десетки още. виждаме още: „Момиче от Панчарево“, „Седнал мъж“, даже непознати люде, които са го привлекли с характерната си физиономия – един майстор на портрета Иван Пенков, който ни въвежда в своя бога вътрешен свят.
