Надявам се някой от органите, които имат възможността да сезират Конституционния съд, да го направи, преди да сезираме Европейската комисия и Европейския съд за правата на човека заради промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ адвокат Александър Пелев от Инициативния комитет за адвокатска реформа. От 2015 година Висшият адвокатски съвет може да сезира Конституционния съд, изтъкна Пелев.
Да се надяваме, че ще се намери такъв повод, най-малкото поне в случая с НПК, защото там има директно вече засягане на правата и дейността на адвокатите като защитници и на нашите клиенти в рамките на наказателния процес. Немного колеги адвокати разбират значението на Закона за съдебната власт за начина, по който ние работим като свободна професия и тук по-скоро бих бил скептичен, че ще има някаква инициатива в тази насока. Затова с интерес очакваме и ние, колегите от ИКАР, да видим дали този път наистина ще има някаква реакция от страна на Висшия адвокатски съвет.
Ако не бъде сезиран Конституционният съд да даде своето становище, тогава, както са предприели действия колегите от Съюза на съдиите, ще трябва да занимаваме международни институции със себе си, за съжаление.
Пелев подчерта, че специалистите по наказателно право са категорични за наличието на "проблематични текстове" в НПК, които връщат часовника години назад:
Беше въведено в българския наказателен процес след осъдителни решения срещу България за нарушение на основни човешки права и сега излежаващият присъдата сам да има право да поиска предсрочното си освобождаване. Това отново беше отнемено, което най-вероятно ще доведе до нови повтарящи се решения срещу България, вследствие на които, разбира се, обезщетенията по тези осъдителни решения на съда в Страсбург се понасят от всички български граждани.
Прехвърлянето на делата за корупция към Специализирания наказателен съд крие рискове, тъй като в него работят относително малък брой съдии. Има и законов риск, тъй като подсъдността е променена не с оглед на престъплението, а на личността на извършителя, което, според Пелев, е на ръба на конституционната съсобразност и нарушаването на определени човешки права.
Конкретни лица съобразно тяхната служебна позиция стават подсъдни на този съд, а не видът престъпления, които са извършили и тежестта на тези престъпления, което прави едно разделение между видовете извършители, което, така да го кажем, още в университета се учи, че е недопустимо.
