В началото на август Гундула Яновиц отпразнува 80-ия си рожден ден. Австрийската певица, родена в Берлин, стремително се изкачва по стълбата на световната слава през 60-те и 70-те години. Караян ѝ подава ръка през 1960 – Гундула Яновиц се откроява в забележителното изпълнение на „Сътворението“ от Хайдн в Залцбург. В следващите години сопраното се превръща в една от емблемите на реномирания фестивал.
Оставя следа също в Байройт и Глайндборн. От 1962 е постоянен член на Виенската Щаатсопер. Коронните роли на Яновиц: в опери на Моцарт, Рихард Щраус, Вагнер, Бетовен… Графинята в „Сватбата на Фигаро“ – меломани и критици помнят легендарната постановка в Париж през 1973 година на Джорджо Стрелер и Джордж Шолти на диригентския пулт.
Помнят и другата графиня от „Капричио“ на Рихард Щраус, а също Фиордилиджи, Памина, императрицата в „Жената без сянка“, Маршалката, Арабела, Ариадне, Зиглинде, Елза, Леонора из „Фиделио“… Впечатляваща палитра от роли! Възхищение предизвиква лекотата, с която Гундула Яновиц си проправя път от виртуозните лирични партии към ярко драматичните, изключително тежки и във вокално, и в актьорско отношение. През 1973 година Карлос Клайбер прави първия си запис – на „Вълшебният стрелец“ за фирмата Deutsche Grammophon. Едно от условията маестрото да влезе в студиото е Гундула Яновиц да участва като Агате. „Чист, светъл глас великолепно шлифован като рядък диамант. Гундула Яновиц е майстор на детайла, на фината нюансировка. Изговаря тоновете и търси дълбоките пластове в извайването на образа. Яновиц е музикант от голям мащаб“, категорични са от страниците на Таймс по повод участието на певицата в ценния запис на „Вълшебният стрелец“ от Вебер. Записът на Карлос Клайбер с Щаатскапеле Дрезден, който се превърна в абсолютен хит на музикалния пазар през 1973 година и надмина всички очаквания по брой на продадените СД , и заради впечатляващата изява на Гундула Яновиц.
В съботната вечер ще имате удоволствието да я чуете в една от най-силните й роли – като графинята в „Капричио“. Последното завършено оперно творение на Рихард Щраус, в което авторът фокусира вниманието върху проблема за взаимната обусловеност между слово и звук. А на заглавната страница на партитурата, появила се през лятото на
1941 година, пише: „Капричио – разговор за музиката“. „Искаше ми се да напиша нещо съвършено различно. Остроумно, оригинално, един вид опера за операта… Свеж хумор, фин диалог, своеобразна театрална фуга без слъзлива лирика и водопад от арии. Никакъв хепиенд – оставям всичко на въображението на слушателя! Включително личната съдба на героите: ще се ожени ли графът за актрисата, кого ще предпочете неговата сестра графинята – поета или музиканта… Накратко – голям въпросителен знак, отворен финал…“, обобщава Рихард Щраус. Над партитурата на „Капричио“ работят заедно с диригента Клеменс Краус, а премиерата през октомври 1942 в националния оперен театър в Мюнхен има подобаващ успех.
Записът, който ще звучи в съботната вечер е осъществен също в Мюнхен 30-ина години по-късно. Великолепен запис с оркестъра на Баварското радио и Карл Бьом на диригентския пулт. А в звездната компания начело с Гундула Яновиц блестят имената на Дитрих Фишер-Дискау, Петер Шрайер, Херман Прай, Татяна Троянос…
Съдържание на операта „Капричио“ от Рихард Щраус.
събота, 2 септември, от 20 часа
