На 28 август се навършиха 150 години от рождението на Умберто Джордано - италианският оперен композитор, един от забележителните представители на веризма. В своите опери той умело съчетава ярка емоционалност, лекота и изящество; революционни песни, фолклорни мелодии и танцова музика. Според някои наблюдатели вокалното му майсторство често компенсира драматургичните несъвършенства.
Интересен и като предизвикателство на съдбата е фактът, че Умберто Меноти Мария Джордано е роден в семейство на химик и започва да се занимава с музика против волята на родителите си. През 1882 г. постъпва в неаполитанската консерватория, където учи при Паоло Серао и Джузепе Мартучи. Първата си опера - едноактната опера „Марина”, за конкурса на издателя Едоардо Сонцоньо. Но, уви, заема шесто място от общо 73 представени творби. Победител е Пиетро Маскани със „Селска чест”, а Джордано като най-млад участник привлича вниманието на издателството и те му поръчват сценична творба - операта „Престъпен живот” по драмата на Салваторе ди Джакомо за живота за бедните в неаполитанските покрайнини. В Италия творбата е приета като скандална, но в чужбина жъне успех. През 1894 г. Джордано се премества в Милано и се запознава с Джузепе Верди, с когото се съветва за някои свои съчинения. В това време започва работата си над операта „Андре Шение” - един от неговите шедьоври, донесли му бурен успех.
Следващата му опера „Федора” е посрещната с възторг и до ден днешен е обичана по цял свят, малко по-късно в предаването ще я чуем и ние, но сега ще се насочим към една от късните му творби - операта „Сибир”, създадена през 1903 и преработена през 1927 година. Предлагаме ви съвсем нов запис от Европейския съюз за радио и телевизия на концертно изпълнение на творбата от Фестивала на Радио Франс в Монпелие. Датата е 22 юли 2017, а най-приятното е българското участие в него - Соня Йончева и нейният брат Марин Йончев.
Операта е по руски сюжет и представлява мелодрама с трагичен финал - историята на куртизанка, която отива в каторгата след своя любим и загива в опита си да избяга. Италианският либретист Луиджи Илика използва някои мотиви от творби на Достоевски и Толстой, от което на места сюжетът напомня руски психологически роман. В текста има кратък цитат на стих от Некрасов, руски думи като „изба”, „водка”, „тройка” и др., както и мелодията „Ей, ухнем”. Премиерата е в Миланската скала на 19 декември 1903 г. и тъй като няма успех през 1927 г. Джордано я преработва.
Действащи лица:
Стефана, куртизанка, сопрано - Соня Йончева
Василий, войник, тенор - Мурат Карахан
Княз Алексис, тенор - Алваро Замбрано
Глеби, сутеньор на Стефана, баритон - Габриеле Вивиани
Никона, икономка на Стефана и кръстница на Василий, мецосопран - Катрин Карби
Иван, слуга на Стефана, тенор - Марин Йончев
Валинов, баритон - Рикардо Фаси
Мискинский, баритон - Жан-Габриел Сен-Мартен
Капитан, бас - Лорен Серу
Каторжници, войници, народ
Смесен хор на Латвийското радио
Национален хор и оркестър на Монпелие - Окситания
Диригент - Доминго Хиндоян.
Съдържание на операта
събота, 16 септември от 20 часа
