Интервю на Лъчезар Цветков с доц. Албена Танева и проф. Александър Маринов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Денят 22 септември предполага не просто да отбелязваме факта, че се е случил, а да го възприемем като предизвикателство днес, да не живеем чрез миналото, а да градим бъдещето си. Нашето бъдеще не е реванш за миналото, несправедливости има от всякакъв характер. Това каза в предаването „Хоризонт за вас“ доц. Албена Танева, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Независимостта и свободата са невъзможни без чувството за отговорност, при това не нашата отговорност като публика, да наблюдаваме как другите са отговорни, а как ние самите сме отговорни. Освен това, дали всеки наш ден превръщаме в шаблон на измислиците ни за историята – историята като капан или историята като възможност.
Независимостта – 22 септември беше забравен много дълго време, не просто забравен, а нарочно премълчаван, ни казва определени неща. Целта не е да го превърнем в поредния хранителен режим, някаква сводка за движението по пътищата – колко е натоварено, за да отидат в почивните дни сънародниците някъде, някак профанизираме всекидневието си. Дали е Великден, дали е Коледа, или е Независимостта – имаме нещо средно между катастрофите по пътищата, това се яде, имате ли пари за празника. Денят на независимостта е особено постижение на духа.
Вместо да се оплакваме днес как някой трябва да се грижи за нас, защо не се попитаме какво още много може да направи всеки един от нас, каза още доц. Танева.
Проф. Александър Маринов, преподавател в Софийския университет, коментира:
Независимостта е една метафора. Никой от нас, нито отделните индивиди, нито групите, нито обществата или държавите са или могат да бъдат напълно независими. Става дума за някаква мяра – в рамките на една всеобща и много важна обвързаност всеки от нас носи отговорността да прави избор, да носи последиците и с това да допринася за общото благо. Оттук идва голямото значение на обединението, на сплотяването. Историческите примери показват, че големи групи от хора или нации са постигали изключителни постижения, когато са съумявали, наред с независимостта и частните интереси, да видят общото и всеки да направи някаква частична жертва или компромис в името на общото и то не заради някакви абстрактни, морални пожелания, а защото ние можем да просперираме, ако сме заедно.
Независимостта не е самота, както и да бъдем заедно не означава, че сме еднакви, каза доц. Танева. По думите й, ние ще сме силни, когато успеем да сме заедно, оставайки различни.
ЕС е уникална формула, когато след две ужасни световни войни, да намерят мъдрост и сила нашите предци, да намерят формула, в която и победители, и победени да заживеят заедно в името на общия просперитет, където има място за всеки индивид. /…/ Историята такава, каквато сме я наследили, е и възможност, и висока летва.
Проф. Маринов добави:
Големият проблем сега е - в това общо европейско или евроатлантическо семейство да намерим нашия оптимален мащаб на независимост, да отстояваме своите интереси в рамките на цялото. Същото важи и вътре в обществото ни. Една от големите болести на нашето общество е, че ние говорим за обединение и за общо движение в нашия суверенитет само на няколко празника, а делниците ни са белязани от други тенденции. Ние сме една твърде разединена нация с най-различни посоки на противопоставяне. Една част от тях са разбираеми, но други са изкуствено генерирани.