9
Марк Кадин е един от ярките съвременни руски диригенти. От 2003 г. насам той е чест гост на оркестъра. Творческите му ангажименти са свързани с редица водещи симфонични оркестри както в Русия, така и в повече от 20 страни по света. В продължение на 10 години – от 2004 до 2014 – Марк Кадин беше Главен диригент и Артистичен директор на симфоничния оркестър в Красноярск, където имаше голям успех и допринесе много за израстването на оркестъра. Запомнящи са неговите оригинални програми и интерпретации на руска музика , а стилът му се отличава с търсене на чистотата на оркестровия звук. Репертоарът му е обширен и обхваща творби както от традиционната класика, така и на Сибелиус, Елгар, Дворжак, Малер и съвременни произведения. Всички симфонии на Бетовен, Брамс, Чайковски, Рахманинов и най-значимите произведения на Шостакович, Прокофиев, Римски-Корсаков и Мусоргски са били изпълнявани в Красноярск.
За откриването на новия сезон на радиооркестъра e избрана стилна руска програма, която включва две емблематични творби: Концерт за пиано и оркестър №1 в си бемол минор, опус 23, от Пьотр Илич Чайковски и Симфония №5 в ре минор опус 47 от Дмитрий Шостакович. Като солист ще участва Алексей Володин, пианист със световно име, който за първи път ще свири пред българска публика. Володин е лауреат на няколко международни конкурса. Носител е на първа награда от престижния Международен клавирен конкурс „Геза Анда“ в Цюрих (Швейцария) през 2003 . Репертоарът му включва повече от 50 клавирни концерти. Забележителни са изпълненията му на Концерта за пиано и оркестър № 1 от Чайковски с Руския симфоничен оркестър, дирижиран от Вероника Дударова през 2003 година и със Симфоничния оркестър на Мариинския театър с диригент Валерий Гергиев на Летния фестивал в Баден-Баден (Германия) през 2008 г.
Първият клавирен концерт на Чайковски има интересна история. Той е сред най-популярните в световната музикална литература и е започнат през есента на 1874 година. Първоначално композиторът смятал да посвети творбата на големия виртуоз Николай Рубинщайн, един от корифеите на руската клавирна школа. Но на 24 декември, малко преди Рождество, след ожесточен спор с Рубинщайн, който нарича концерта „слабо, пошло съчинение“, Чайковски се оттегля оскърбен и избира за премиерата друг пианист - Ханс фон Бюлов. Бюлов веднага отговаря, че се гордее с честа, която композиторът му оказва с посвещението си. На 25 октомври 1875 година в Бостън под диригентството на Бенджамин Ланг, Ханс фон Бюлов изпълнява за първи път първия клавирен концерт на Чайковски, а няколко дни по-късно – на 1 ноември – в Санкт Петербург със солист Густав Крос е и руската премиера на творбата. Истинският триумф на концерта в Русия обаче е след изпълнението му в Москва на 31 ноември от Сергей Танеев, диригент е Николай Рубинщайн. След първоначалната си унищожителна критика, Рубинщайн прозира действителната ценност и красота на творбата и става един от най-ревностните й изпълнители-солисти...
Петата симфония на Шостакович е създадена в периода между април и юли 1937 година. По онова време, след преследванията от 1936 за операта „Леди Макбет от Мценска губерния“ и балета „Светлият ручей“, композиторът се намира под огромен натиск. От него се изисква да опрости музиката си и да я адаптира към модела на социалистическия реализъм, който предполага монументален подход и възвишена оптимистична риторика. Музиката на Шостакович се смятала за твърде сложна технически, операта „Леди Макбет от Мценска губерния“ била критикувана във вестник „Правда“. Няколко дни след тази статия, на заседанието на съюза на композиторите, Лев Книпер, Борис Асафиев и Иван Дзерджински предложили помощ на композитора, за да се върне в правия път. В тази обстановка, както се подразбира, на Шостакович не му остава друг избор, освен да се подчини. Той се обръща за помощ към маршал Михаил Тухачевски - един от висшите офицери в Червената армия и от 1925 – покровител на композитора. Самият маршал обаче става жертва – той е осъден по обвинение в измяна и разстрелян. Мнозина от приятелите и роднините на Шостакович са арестувани и изчезват, а в течение на година композиторът се бои, че същото ще се случи и с него.
Независимо от изключително тежката обстановка, която влияе на душевното състояние на Шостакович, като човек, който възприема действителността изключително точно, дълбоко и правдиво, той създава своите четвърта и пета симфонии - произведения с удивителна дълбочина и многопластовост, които отразяват живота, без ни най-малко да са повлияни от оказания натиск. Шостакович постига нови висоти в своето творчество, оставяйки на поколенията безпощаден разрез на времето в класическа музикална интерпретация. Той се надява петата му симфония да бъде неговата политическа реабилитация и дори дори й поставя подзаглавие „Отговор на съветския художник на справедливата критика“. Този „отговор“ може да служи като пример за героичния класицизъм, който изискват от него. Шостакович разширява своя музикален стил, като съшевременно засилва съдържателността на творбата и нейната многопластовост. Той намира език, с помощта на който може да говори с властите през всичките последвали години.
Петата симфония на Шостакович е изпълнена за първи път на 21 ноември 1937 година в Голямата зала на тогавашната Ленинградска филхармония под диригентството на Евгений Мравински. На премиерата цари атмосфера на сензационност. Всички се вълнуват от това как композиторът ще отговори на повдигнатите срещу него страшни обвинения. Самият Шостакович пише: …Темата на моята симфония – това е утвърждаването на личността. Именно човекът с всички негови преживявания е в центъра на това произведение, лирично по своя замисъл от начало до край. Финалът на симфонията разрешава трагедийно-напрегнатите моменти от първата част в жизнерадостно-оптимистичен план. У нас често се поставя под въпрос законността на самия жанр трагедия в съветското изкуство, но истинската трагедийност се смесва с обреченост и песимизъм. Аз мисля, че съветската трагедия като жанр има пълно право на съществуване.
Симфонията е посрещната с огромен успех и по думите на Мстислав Ростропович, получава „Овации със сълзи в очите“. Аплодисментите не стихват повече от 40 минути. Впоследствие творбата е преработена за пиано на две ръце от Левон Атовмян – композитор, педагог и музикално-обществен деец.
Още снимки от събитието (фотограф: Ани Петрова)
