На първите 3 позиции, които ограничават по-добрия, по-големия растеж, всички анкети показват, че това са липсата на човешки ресурси, лошото административно обслужване, тоест административните прегради, и корупцията. В тази насока ние имаме едни действия на правителството, които задоволяват, даже надминават очакванията. Действията на правителството няма да са достатъчни никога, защото администрацията има свойството да се самовъзпроизвежда и това не трябва да е кампания. Трябва да е един постоянен процес. Ние за това апелираме, да има звено за по-добро регулиране, програма за по-добро регулиране, тоест да има държавна администрация, която да се бори срещу бюрокрацията.
Според бизнеса бюджетът на страната не би трябвало да бъде планиран с дефицит при прогнозиран ръст от 3,9% за идната и 4% за тази година.
Миналата година нямахме дефицит в бюджета, въпреки че беше планиран такъв бюджетът, приключи с малък излишък. Тази година най-вероятно също! За нас не е обяснимо това защо трябва да продължаваме да планираме бюджети с дефицит, при условие че имаме един добър икономически растеж.
Бизнесът остава на позиция, че не бива да се наливат пари в нереформирани сектори и системи:
Увеличаването на възнагражденията в бюджетната сфера трябва да бъде съпроводено и с намаляване на числеността на персонала, с оптимизиране на числеността на персонала. Това с особена сила важи за системата на МВР, за държавната администрация. Важи между впрочем и за редица държавни компании, особено в енергетиката, но не само. В същото време заплатите, очевидно, в науката и културата трябва да се повишават, а не само в образованието, за да не се стигне до един такъв парадокс професорите да получават по-малки възнаграждения от учителите в средното образование.
Относно ръста на минималната работна заплата, Велев коментира:
Ние постоянно търпим упрек от Европейската комисия и от другите институции, особено Международния валутен фонд и Световната банка, за това, че нямаме прозрачен механизъм за договаряне, за определяне на минималната работна заплата. Минималната работна заплата у нас се определя едностранно от правителството под натиска, бих казал, "рекета" на синдикатите и поради тази причина в момента тя е достигнала, като съотношение към средната заплата, далеч над средноевропейското. Това води до там, че нискоквалифицираният труд е надценен. Хората без квалификация, без умения, трудно си намират работа и биват маргинализирани. Това с особена сила важи за някои етноси и за някои територии.
У нас доходите растат с темпо, многократно, в пъти превишаващо ръста на производителността. Това междувпрочем е заложено и за следващата година. Очаква се ръстът на производителността да бъде под 4 процента, докато това, което се предлага за минималната работна заплата, е ръст над 10%.
Интервюто на Марта Младенова с Васил Велев можете да чуете от звуковия файл.
