„Темата на деня в 300 секунди” - сряда, 25 октомври
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Българинът обича да се надява. На лотарията, на управниците, които да го оправят за някакви си дни, на добрината на началника за коледни премии, на наследството на болнавата тъща, на недосетливостта на съпруга, на разсеяността на контрольора в градския транспорт, на милостта на катаджията и още много т.н. Но най-вече се надява на държавата. Защото й плаща данъци. Срещу тях търси предвидимост и сигурност. Сигурност, че ще стигне, докъдето е тръгнал. Ама не. Вчера например пловдивчанин оградил парче основен булевард, на емблематичното място срещу градската митница и го обявил за свое. Основен път, по който минават линейки, пожарни и обикновени колесни превозни средства. Проблемът бил от 20 години. Оттогава явно там няма държава. Пак вчера военни летци отказаха да летят на полусигурни самолети в името на собствената си и наша безопасност. Това беше повод всякакви висши чиновнически и министерски многоточия, които през времето пък и сега премятат милиарди, да предвидят бунтове и преврати. Отговорът е повече от прост. Десетилетия и във въздуха у нас няма държава.
