Интервю с Долорес Дилова за изложбата „Моето място“
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Художничката Долорес Дилова е назовала новата си изложба „Моето място“. Един опит за портрет на брега и морето. Въпреки че авторката рисува това място повече от 20 години, сега в галерия „Нюанс“ тя ни среща с нови откровения и други съзерцания на тези виолетови залези, изумрудени морски гледки и брегове със самотни чадъри. Долорес Дилова пресъздава този магичен свят, живеещ сякаш извън времето. Рисува го с цветовете и светлината на искрения възторг, сякаш първа среща с излъчването на това море. И тъй като често казваме, че наследствения ген има особено значение, тя го носи от своя прочут баща – плевенския художник Дило Дилов. И ако се позовем на много личното и точно като споделяне слово на професор Десислава Минчева на откриването на изложбата на Долорес Дилова, трябва да цитираме тези думи: „Каварна и околностите за Долорес са нещо като Живерни за Клод Моне. Има нещо много силно и много трогателно в тази нейна обсебеност. Аз поне не познавам друг художник, който да е направил толкова вариации на едно и също място. Веднъж казах и ми се иска да повторя – Долорес е безспорно най-чувственият художник днес. Нейната екзалтираност прозира навсякъде, смесена с надреалното, с мистиката и с онази болезнена сладост на много горчивия шоколад…“ Носител на награди от изложби като „Човекът и морето“ и „Приятели на моретоЍ“ тя остава при неговата магичност подобно на художник като Георги Баев, защото продължава да търси самопознанието.
