Младите хора сега са съвсем различни и са съвсем същите като нас, казва писателят Вл. Зарев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Радиоприемница" гостува на Петия международен литературен фестивал, който се провежда в НДК. Фестивалът е платформа за съвременна литература и култура, която се фокусира върху диалога между писателите и обществото. Гости в предаването са писателят Владимир Зарев и авторката на романа “Алиса и петък вечер” Десислава Николова.
Фестивалът среща старите, утвърдени писатели с младите и нови автори като Николова, за чиято книга Зарев казва, че е потънал като в бавна и дълбока вода. Това е един изключително интересен роман, написан пределно искрено и с умение, с талант.
Младите хора сега са съвсем различни и са съвсем същите като нас - така той определи разликите в поколенията сега и тогава, когато той самият е бил млад. Това е така, защото младостта носи определени прекрасни качества, които се повтарят в годините. Въпреки това младите хора сега са много по-информирани и по-свързани помежду си заради техниката.
Днешните млади са и много по-свободни. Докато в миналото младите са били ограничени в това, което споделят помежду си и затова са били интересно поколение, защото в стремежа си да получи свобода, човек става и много различен. За мен, казва Зарев - свободата е форма на различие, така колкото по-различен е един човек, толкова по-свободен е. Според него младите днес се състезават по различие и това си личи в книгата на Николова “Алиса и петък вечер”.
Прекрасното в книгата, според него е, че показва борбата между копнежа на едно момиче да възвърне свободата си и несвободата, с която я обгрижва наркотикът.
Николова от своя страна заяви, че проблемът на днешните млади е наличието на прекалено много свобода. Тя вижда в българския преход развитие на американския модел - на тоталният човек, според който в основата на всичко е поставен успехът, а в основата на успеха са парите и така, който има пари е успял и съответно се приема за щастлив - модел, с който Зарев не е съгласен, защото щастието за него е много по-богато и пълноценно.
Най-важното, според него, е човек да бъде здрав, да обича и да бъде обичан. Когато бях млад мислех, че най-важното е да бъда обичан, а сега на тази пределна възраст смятам, че най-важното е човек да има кого да обича и да може да обича, обясни той.
Зарев не харесва идеята за създаването на глобалния човек, който, според него, трябва да бъде по-ограничен, да бъде добър в работата си и да консумира много. Според него този човек е ограбен духовно, ограбен е откъм националните си същности. Това за него е голям проблем сега, но е проблем и на бъдещето.
Николова обаче е спокойна, защото според нея унифицираният човек все още не е моделиран, а хората могат да използват свободата, с която разполагат, за да постигат мечтите си.
Нашето време е глобално и в голяма степен и повърхностно, смята Зарев. Светът, според него, днес е твърде забързан и това прави хората по-повърхностни. Освен това е причина и за това младите хора да четат по-малко книги.
Николова от своя страна заяви, че проблемът на днешните млади е наличието на прекалено много свобода. Тя вижда в българския преход развитие на американския модел - на тоталният човек, според който в основата на всичко е поставен успехът, а в основата на успеха са парите и така, който има пари е успял и съответно се приема за щастлив - модел, с който Зарев не е съгласен, защото щастието за него е много по-богато и пълноценно. 
