Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Един от, а ако не и най-провокативният поет в българската поезия през последните години, издаде книгата си с избрани стихотворения под заглавие „Останките на Троцки 1993-2017” (художник Яна Левиева) сам, без марката на издателство. Ани Илков определя поезията на Владимир Сабоурин така: „нововъзход на епико-баладичното писане като естетически ресурс на социалнореалното”. Ето какво четем за книгата от поета и преводача Николай Бойков: Владимир Сабоурин е един от малкото неистово непримирими и неотстъпчиви литератори, които са способни именно с тази си неистова непримиримост и неотстъпчивост да преформатират литературното ни пространство. В книгата му, събираща търсенията му от последните 24 години, се омесват знания, опитности, истинности за античното, еротичното, теологичното, физичното, философското, политическото, литературата и живота, и прочее. За да се изстъпи из лабиринтите на книгата чудовището и чудото на поезията. А Златомир Златанов заключава: Тази поезия е истинският отговор на Реалното, камуфлирано под външния симулакрум на езика, на фетишисткия аутизъм на спектакуларната демокрация и капиталистически реализъм, отговор на имитаторите на социални тъги, които продават винаги евтино, както бе прозрял още Пенчо Славейков, отговор на модела на конституционния олигархизъм като част от имперското композиране на света.
Владимир Сабоурин направи представяне на книгата си с избрани стихотворения с поетическо четене. В него участваха знакови имена като Ани Илков и Златомир Златанов, а също и Венцислав Арнаудов, Владимир Градев, Илиян Шехада, Кирил Василев, Мария Каро, Николай Бойков, Сирма Данова, Христина Василева... Така, без анализи на критици и речи Сабоурин отпразнува своята кръгла годишнина.
