И тогава се е променяла ценностната система на хората. И тогава икономическите платформи са се сменяли, и тогава хората са си задавали въпроса "Има ли нужда от онова нещо, в което ние сме свикнали да живеем, нужно ли е да го сменим с нещо ново". От тази гледна точка решението на Василии Сенин е безумно интересно, защото то сменя позициите, сменя гледната точка на зрители и артисти. Зрителите седят на сцената, там, където би трябвало да играят артистите, и гледат към залата, към прекрасната барокова зала и на Плевенския театър и на Народния театър (Плевенският и Народният театър са строени от едни и същи архитекти, Плевенският е умалено копие, като едно бижу, на Народния театър).
Другото интересно нещо е, че във Вишнева градина се продава имението, прекрасната градина на Любов Раневская, докато тук метафората е, че ние всъщност продаваме театъра. И си задаваме въпроса нужен ли ни е, имаме ли потребност от това. Това са едни много дълбоки и важни за нас, като общество въпроси.
"Вишнева градина" може да бъде всичко в нашия живот, което може би е минало и по някакъв начин може би няма бъдеще, допълни Василка Бумбарова.
Плевенската трупа е много млада и има дух, разказа още тя и изтъкна, че да се организира турне на провинциален театър в София се изискват големи усилия, а гастролът е подготвян няколко месеца:
Да дойдеш с три, даже с четири представления на софийска сцена в рамките на един много кратък период от време, е действително голямо постижение. /.../ Важно е, защото ресурсът на зрителите в един малък град е ограничен.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
