"Операцията за поставянето на кардиовертер дефибрилатор протича сравнително благоприятно, като една от по-тежките по принцип интервенционална процедура. При дефибрилатори за вторична профилактика при пациенти, преживели внезапна сърдечна смърт с камерно мъждене, се прави тестуване на апарата, когато се имплантира и за целта трябва да бъде изведени в подобно състояние на нерегулярен сърдечен ритъм, за което са в упойка, така че нямат усещане за самата интервенция", обясни пред Радио София доц. Ивайло Кожухаров, началник на Отделението по кардиостимулация в НКБ.
След операцията някои от пациентите остават с неприятно чувство, когато устройството се включи с функцията шок - може да се разтърси цялото тяло, но всъщност това е действието на устройството.
"Този шок им спасява живота, защото ако се прояви тази несъвместима с нормалния ритъм сърдечна дейност, това е единственото, което може да го възвърне към нормална дейност, особено ако е далече от болница. Самата интервенция няма сериозни въздействия върху организма, въпросът е пациентите да свикнат с тази функция", каза доц. Кожухаров. Устройството има още две функции - следи непрекъснато ритъма на сърцето и реагира в момент, в който има дори минимално отклонение. Случай на отхвърляне на устройството от организма до момента не е имало.
Операцията протича по същия начин като едно стентиране - въвеждане на електроди през кръвоносните съдове, в резултат на което в сърцето се въвеждат два електрода. Пациентите не се плащат от самата операция, спира ги сумата, която трябва да доплатят за кардиодефибрилатора, сподели доц. Кожухаров. Те струват 10-14 хиляди лева, а здравната каса поема 6 хиляди лева. Миналата година то е поставено на 132-ма пациенти, според специалистите обаче от него имат нужда ок 200-300 души годишно. В Националната кардиологична болница са направени половината от операциите за поставяне на устройството, извършени въобще в страната.
Още за процедурата и действието на дефибрилатора - чуйте от интервюто с доц. Ивайло Кожухаров!
