„Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“. Това заявява преди близо 100 години британската писателка Вирджиния Улф. Оттогава големите битки са спечелени, но ние днес се връщаме към темата, а конкретният повод е преиздаването на емблематичното есе на Улф „Собствена стая“. В основата на това есе стоят две лекции, които писателката изнася през 1928 г. пред два оксфордски колежа.
Вирджиния Улф прави анализ на писането на най-популярните жени писателки в онова време – Джейн Остин, сестрите Бронте, Джордж Елиът… Но тя задава и един болезнен въпрос – какво би станало ако Шекспир имаше сестра, която пише също толкова добре?
В същото време в „Собствена стая“ Улф посочва, че за писателя е пагубно да мисли за собствения си пол, когато пише. С преводачката Иглика Василева говорим за това дали има изненада, че Вирджиния Улф е все така актуална и днес. Или с добрата литературата винаги е така – не остарява.
