В първата си президентска реч за състоянието на съюза тази седмица Доналд Тръмп призова американците да преодолеят разделенията и да се обединят като едно голямо семейство. Очаквано най-много време от нея Тръмп отдели на вътрешната политика. Президентът се похвали с данъчната реформа и намаляването на безработицата, благодарение на протекционистичната политика под надслов "Америка на първо място". Като международен акцент в речта си Доналд Тръмп маркира Русия и Китай като съперници, застрашаващи американската икономика и ценности, не спести и поредната порция предупреждения към Северна Корея. Случайно или не, нито Европа, нито НАТО намериха място в президентското изявление.
В интервю за "Хоризонт" и предаването "Събота 150" Марк Креймър, професор по международни отношения и история на Студената война от Харвардския университет заяви, че не би описал политиката на Тръмп като политика на мечтател, а по-скоро като практична:
Не може да се каже, че всичките му резултати са лоши. Например аз одобрявам какво направи за отваряне на енергийния сектор и по принцип ограничаването на регулаторната тежест. Затова не бих описал политиката му като мечтателска. По-скоро е практичен.
Само преди година Тръмп говореше за Американска касапница - кражбата от нереализирания потенциал на иначе Страната на неограничените възможности от страна на престъпните нелегални имигранти. Сега президентът вижда нов Американски импулс, дори твърди, че никога не е имало по-подходящ момент човек да започне да живее Американската мечта. Проблемът е, че описанието Американска касапница беше абсолютно налудничаво, коментира Креймър:
Едно от най-смехотворните за всички времена. Защото нивото на престъпността е драстично по-ниско отпреди 40 години. И оттогава стабилно намалява, включително за убийствата и други насилствени престъпления. Затова твърдението на Тръмп за Американска касапница показа истинско откъсване от реалността или просто непочтено желание да създаде нереално възприятие.
Относно опита на Тръмп да подаде ръка на демократите за преодоляване на различията им по няколко въпроса, но не и за разследваната предполагаема руска намеса в президентските избори през 2016 година, Марк Креймър посочи:
Сега вече е много ясно. Може би не беше толкова очевидно преди година, но сега вече е - че Русия се е намесила с размах, за да бъде избран Тръмп. Това, според мен, вече не се оспорва дори от безпристрастните хора. Очевидно обаче Тръмп не е безпристрастен. Той отчаяно иска да избегне каквито и да било предположения, че победата му е опетнена. Затова беше много внимателен да не повдига въпроса в речта си за състоянието на съюза.
Има обаче разлика с онова, което говореше Тръмп по време на предизборната си кампания и в началото на мандата си - че ще създаде партньорство с Русия. Очевидно не му се получава. Отношенията ни сега със сигурност са поне толкова лоши, колкото при Обама, но в някои отношения са дори по-зле. Така че, ако руснаците са си мислели, че ще получат наистина добър резултат за тях от президентските избори, подозирам, че в Москва сега са по-разочаровани от Вашингтон.
Путин се надява вече от около две години да направи така, че санкциите срещу Русия да бъдат вдигнати. Не защото те са особено вредни за нея, колкото например резкият спад на цените на петрола. Но все пак са дразнител и ограничават възможностите на Русия да играе на дълговите пазари. Тръмп не наложи нови санкции, както предполага законът, но вече е ясно, че няма да може и да отмени санкциите, дори да иска - Конгресът му "върза ръцете". И в Москва вече знаят, че санкциите ще останат още много дълго време.
Бях много смутен и смаян - така коментаторът определи реакцията си за факта, че американският лидер не е споменал нито веднъж в речта си Европа:
Но той по принцип рядко рядко споменава съюзниците ни, не само от НАТО, но и от Източна Азия. Тръмп изглежда харесва диктатори като Путин, Си Цзинпин в Китай и Родриго Дутерте във Филипините и има доста по-мразовити отношения с демократично избрани лидери. Затова мисля, че това беше знак, че за Тръмп Европа не е толкова важна. Което е странно и до някаква степен смущаващо. Речта беше съсредоточена върху вътрешни въпроси. Това само по себе си не беше изненадващо. Но изборът на Тръмп като фокус на външната политика беше доста странен.
Креймър определи американската имиграционната политика като достойна за съжаление:
Но Съединените щати не са единствени под натиск. Вие добре знаете, че миграционната криза е много сериозна и в целия Европейския съюз. И на Балканите също. Но не е такава ситуацията, пред която са изправени Съединените щати. Към тях няма голям поток мигранти от Северна Африка и Близкия изток.
В Съединените щати съществува, бих я нарекъл, доста по-расистка и по-традиционалистична нагласа. Особено в определени части на страната, където не приемат латиноси или други. Тази черта съществува в живота на американците още от основаването на държавата, но никога не е била доминираща, с изключение на няколко периода. Особено през 30-те години на ХХ век, когато Съединените щати затварят вратите си пред бежанците от Европа, включително за евреите, бягащи от нацистката окупация. Но в основни линии имаме отдавнашна традиция да бъдем отворени към имигрантите и да сме добри в абсорбирането им. Тръмп изглежда решен да разруши това.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
