Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Г. Вулджев: Ако въведем еврото, можем да изложим финансовата система на риск и да тръгнем по пътя на държави като Гърция

Валутният борд работи доста добре и аз подкрепям мнението на проф. Стив Ханке, известен като "бащата на валутния ни борд", че, ако нещо не е счупено, няма смисъл да го поправяме.
 

Ако въведем еврото обаче, можем да се подложим на някои доста сериозни рискове във финансовата ни система и евентуално да тръгнем по пътя на държави като Гърция! Това каза за предаването "12+3" по "Хоризонт" макроикономистът Георги Вулджев. Той обясни, че страни като Гърция, Италия, Испания и Португалия са се възползвали от това, че споделят единна валута с високопродуктивни държави като Германия и имат ниски лихви, за да финансират "много сериозни и безотговорни държавни харчове":

В някои от тези държави, понеже нивото на корупция беше доста високо, като Гърция например, и все още е, политиците се възползваха, за да облагодетелстват себе си, за да облагодетелстват приближени до тях бизнесмени. Това, мисля че всички ще се съгласим, го има като голям риск и в България.

Такова нещо в момента не може да се случи, защото нямаме Централна банка, която може да спаси банковата ни система, ако тя започне да фалира. БНБ, понеже сме на валутен борд, не може да кредитира директно банките ни. Освен това, ако правителството ни тръгне към фалит поради безотговорни политики, в момента няма кой да го спаси, докато, ако влезем в еврозоната, има единен механизъм за подкрепа на страни, изпаднали във фискална криза, обясни Вулджев.

Ако ние имаме подобни гаранции, това означава, че даваме причина на нашите политици и нашите банкери да са по-безотговорни.

Икономистът опроверга и твърденията, че няма страна, която да е обедняла след приемането си в еврозоната и даде за пример Гърция.

Статистиката не показва някакво подобрение в икономическия растеж на която и да е икономика, след като е влязла в еврозоната. Ако сравните растежа на оригиналните 12 членки на еврозоната през миналото десетилетие с растежа им през 90-те, през 50-те години, той е два пъти по-висок.

Членството в еврозоната не е стъпка към по-доброто възприемане на България от останалите държави, убеден е икономистът.

Ако някои страни ще ни уважават повече, защото сме влезли в техния клуб, това как на нас ни помага? Какви са реалните позитиви? Няма никакви гаранции, че ще започнат да ни уважават повече! Даже може и обратното да се случи – може да станем по зависими от някои други големи играчи на европейската сцена. Страни като Гърция едва ли биха казали, че след влизането в еврозоната ги уважават повече. Няма никаква реална геополитическа логика в този аргумент.

Представителите на българския политически елит, които държат на членство в еврозоната, вярват, че това членство може до известна степен да им даде повече влияние:

Със сигурност фактът, че ще имат имплицитната гаранция, че ако нещо се случи у нас, ако финансовата ни система изпадне в сериозна криза, че останалата част от еврозоната ще ни спаси… Може някои политици да искат да се възползват от това, за да финансират по-сериозните харчове, което ще рече и по-сериозни злоупотреби в своя полза. Това се случва и с еврофондовете. За един политик фактът, че ще се отвори вратата към това той да е по-безотговорен, е хубаво нещо. За него не е нещо лошо! Това е нещо лошо за гражданите!

Интервюто на Петър Волгин с Георги Вулджев можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени