Ето на, отиде си от този свят и дядо Добре. И топлата земя, дето в нея всичко расте и покълва, закъта тялото му, слабичко като на врабец.
За дядо Добре пожалиха много хора. И тези, които вярват в делата Божии, и тези които не вярват. И тези, които търсят смирението, но не могат да го постигнат, и онези, които като дядо ви Добре опитват да осмислят живота си с добри дела. Вярвам, че има такива хора. Вярвам.
Цяла нощ и цял ден в църквата „Светите Кирил и Методий” в Байлово не спря потокът от поклонници… За какво са се молили, за какво са искали прошка пред душата на белобрадия старец, не знам, но само мога да се досещам… Нищо, ако им е олекнало на поклонниците, ако последната среща със стареца ги е пречистила и вдъхновила – няма лошо. Даже е много добре и дано да не е за кратко време.
Така става, като си тръгне от тази грешна земя някой свят човек… хем ти е тъжно, хем ти е хубаво, че има пример, на който да подражаваш, и пътека, която някой е проправил, че да поемеш по нея…
И хубави снимки видяхме на дядо Добре тези дни. Харесвам тази, на която целува ръката на едно детенце… Сигурно заради невинността го е направил. Децата са чисти и невинни, а дядо Добре ги е знаел тези работи по-добре от всички ни.
