Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Юлиана Николова: Тежък е българският жребий за решаване на казуса с реформата на Дъблинския регламент

Юлиана Николова
Снимка: БГНЕС

Тежък ще бъде българският жребий да реши въпроса с реформата на т.нар. "Дъблински регламент", защото на неформалната среща на вътрешните министри от ЕС те се разбраха, че за първи път в края на Българското европредседателство ще бъде разглеждана на въпросната преработка на регламента или "Дъблин 3". Това коментира в ефира на "Хоризонт" Юлиана Николова, директор на портал "Европа":

И ще се търси такава позиция, която да е близка до тази на Европейския парламент, да се потърси компромис, за да може очевидно бързо да бъде приет в законодателството, защото се видя, че действащото в момента не работи - не помогна през 2015-а за решаване на кризата с миграцията и търсещите убежище
.

Николова коментира и акцентите в изявленията на Виктор Орбан и Бойко Борисов в рамките на визитата на унгарския премиер в София, като открои темите, свързани с евроинтеграцията на страните от Западните Балкани и реформата на Дъблинския регламент:

Подкрепата за Западните Балкани, но тя е очаквана от Унгария. От друга страна - неразбирателството и различните позиции по отношение на преработката на Дъблинския регламент, който е за установяване на механизми и критерии за определяне на държавата, компетентна да разглежда молби за убежище. Този регламент, който Естония прехвърли към Българското председателство, по който има вече становища и предложения на Европейския парламент и по който Европейският съд дори осъди Унгария и Словакия - че не могат да откажат да изпълняват решенията по отношение на квотите за мигранти и по-точно за търсещите убежище.

Според Николова другите европейски страни трудно биха постигнали съгласие с Вишеградската четворка за промените в Дъблинския регламент, ако страните от групата не направят компромиси по отношение на търсещите убежище - кой колко и какви мигранти поема. От четворката смятат, че отговорността за обработка на молбите трябва да се носи от първите от ЕС по пътя на мигрантите или въобще бежанците и мигрантите да не бъдат допускани до граничните държави хората, търсещи убежище, независимо от това, че те са страни по Женевската конвенция от 1951 година, отбеляза още Юлиана Николова.

По отношение на заявеното и от Орбан, и от Борисов, че трябва да се засили охраната на външните граници на Евросъюза, Николова коментира:

Охраната на външните граници се бори срещу трафика - това също е добре, но не решава проблема с хората, търсещи убежище от страни, в които има военни конфликти и в които има очевидна заплаха за техния живот и сигурност. Може би една първа стъпка би било Европейският съюз да приеме лист с така наречените "сигурни държави" - тоест да има единен списък за всички 28 страни от ЕС, който да казва, например, че човек, търсещ убежище и идващ от Ирак или от Сирия, на него може да му се даде право за търсене на убежище, но има държави, които не са несигурни, така документи на хора оттам въобще да не бъдат обработвани и да бъдат връщани от границата.  В момента всяка държава на национално ниво решава кои са сигурните и кои са несигурните държави.

Цялото интервю с Юлиана Николова чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна