Националната гореща линия за подкрепа и насочване на хора, пострадали от насилие, функционира нормално и не е имало прекъсване на денонощните консултации. Това заяви в предаването "Преди всички" заместник правосъдният министър Десислава Ахладова. Преди дни Министерският съвет отпусна 450 хил. лв. за финансиране именно на Националната гореща линия, както и за консултативните центрове за жертви на насилие. Ахладова обясни как ще бъдат разпределени парите:
Министърът на правосъдието подписа заповед, с която стартира конкурсна процедура, с която може да се кандидатства от неправителствените организации по проекти, свързани с насилието. Става въпрос за проекти, които са свързани с превенция и защита на домашното насилие и които са регламентирани в Националната програма за превенция и защита от домашно насилие.
Ахладова подчерта, че има изработени насоки за кандидатстване, където са посочени целите на финансирането, както и условията, на които трябва да отговарят кандидатите. По думите ѝ едно от условията е кандидатите да имат опит в работата с насилие. Определен е и лимит от 30 000 лв. по проектите, за да могат повече на брой организации да се възползват и да има по-голям достъп до програмите и средствата. Има също и специфични условия за разходите и отчетите, посочи тя и добави, че контролът на министерството ще е изключително висок.
Фокусът ще бъдат малките и отдалечените населени места, отбеляза Ахладова. Общините са тези, от които зависи разкриването на кризисни центрове от съответните населени места, каза още заместник правосъдният министър и добави: Общината, ако има желание и съответното финансиране, няма пречка да разкрие такъв център. Това би било добре за самата община. По този начин ще се развиват и програми във връзка с превенцията на домашното насилие, ще се осигуряват и работни места.
Ахладова призна, че към жертвите на насилие има по-особено отношение: Трябва да признаем, че в нашето общество има насилие, то е факт. Всяка 4-та жена е подложена на такова насилие.
Заместник-министърът каза, че се работи в насока още от ранна детска възраст, в началното образование, децата да знаят, че не е нормално да са обект на насилие или насилници. Тя коментира, че с помощта на Истанбулската конвенция ще може да бъде създаден координационен механизъм между всички институции във връзка с насилието, включително и домашното насилие:
Както МВР, така съдебната система, медицинските заведения ще бъдат обхванати от един общ координационен механизъм. Когато една жена постъпи в медицинско заведение и лекарят установи, че тя е била жертва на насилие, той е длъжен да сигнализира, да се задвижи държавната процедура и да се вземат съответните мерки.
Според нея, ако конвенцията не бъде приета, създаването на такъв механизъм ще бъде доста по-трудно, защото именно тя определя политиките на държавата в областта на насилието:
Би могло да се създаде координационен механизъм, но той няма да е и международен, ще се различава доста от международния механизъм. Тук ще възникне проблемът за случаите на насилие, осъществени в чужбина спрямо български граждани, където няма да има международен механизъм, какъвто представлява Истанбулската конвенция – една жена да получи закрилата на собствената си държава.
Според Ахладова решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция би било показателно за това дали конвенцията съответства на Конституцията. Припомняме, че ГЕРБ поиска това становище на Конституционния съд. Едновременно с това Министерството на правосъдието работи по пакета изменения, свързани с ратифицирането на конвенцията и предотвратяването на домашното насилие. Тук става въпрос за пакет изменения в над 20 закона, посочи Ахладова:
В националната програма за превенция на насилието е залегнало, че този пакет от изменения следва да бъде приет след ратификацията на Истанбулската конвенция.
Ахладова подчерта, че дебатът около конвенцията е вървял още от 2013 г. Такива притеснения не бяха изразени от никого по време на кръглите маси, отбеляза тя.
Цялото интервю на Силвия Великова с Десислава Ахладова чуйте в звуковия файл.
