Основните акценти са свързани от една страна със самата история, която ни сродява, с тези събития преди 140 години. Моето желание и това на колегите, които участваха като съорганизатори в тази инициатива, е да потърсим по-скоро съвременните проекции на онова, което се е случило преди 140 години както по отношение на България и българската държавност, която е възстановена тогава, така и по отношение на района, в който живеем и който е непосредствено свързан с тези събития, цялостното му развитие. Затова потърсихме това второ подзаглавие „Балканите и Русия 140 години по-късно“, защото действително ситуацията днес на Балканите дава основания за тревога относно бъдещето на тази част от нашия континент и на второ място – ние не можем да си представим развитието на тези процеси, без връзките с Москва.
Отново вниманието на динамично променящата се геометрия на геополитиката в съвременния свят дава своето отражение и тук на Балканите. Отново тук се сблъскват интересите на великите сили. Редом с традиционните играчи в тази част от нашия континент от Западна Европа и Русия, тук се намесва още един потенциален съперник в сферите на влияние – Китай. Нещата стават твърде сложни. Тези противоречия в определени случаи напълно изкуствено и тенденциозно се подклаждат именно в усилията на тези традиционни играчи да съхранят своето влияние или да извоюват нови сфери на влияние.
Според Захариев, ако Югославия беше останала единна и ако геополитическата ситуация в Европа и света беше останала биполярна, и климатът на Балканите нямаше да бъде този – на противопоставяне, на конкуренция, на битки за влияние, на преосмисляне на стари или на нови претенции, свързани с териториалните граници.
БНР е медиен партньор на събитието.
Още за конференцията чуйте в звуковия файл.
