Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Силен регулатор ще разрешава придобиванията в енергетиката

Искрен Веселинов: В рамките на около 10 дни могат да влязат в сила промените в Закона за енергетиката

Проф. Валери Димитров: Законът за енергетиката може да спечели конкурс за най-глупав регулативен закон

| обновено на 04.03.18 в 13:08
Искрен Веселинов
Снимка: БГНЕС


В предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ проф. Валери Димитров, бивш председател на Сметната палата и бивш депутат от НДСВ, който понастоящем е член на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание, представи основните тези в писмото, изпратено от него до председателите на три парламентарни комисии – по енергетика, по финанси и правната комисия.

„Аз съм просто, меко казано, шокиран от това, че Законът за енергетиката не е предвидил форма на контрол, той не е предвидил разрешителен режим, режим на проверяване и разрешаване на придобиване на дялово участие в енергийни дружества и най-вече в енергоразпределителните дружества.“


Според проф. Димитров в българското законодателство има около 40 закона, които предвиждат лицензионни режими за определени високорискови бизнеси, които са пряко свързани с обществения интерес. Той е категоричен, че енергетиката е сред този вид бизнеси, но такъв тип регулация няма и по думите му Законът за енергетиката може „с пълно основание да спечели конкурс за  най-глупав регулативен закон“.


Експертът в Народното събрание припомни, че законът е приет през 2003 г., но е многократно променян. Въпреки внасяните промени в него не е установена форма на контрол върху акционери със съществено влияние, които могат да упражняват контрол върху енергийни дружества.

Димитров даде пример, че такъв контрол е предвиден в други регулативни закони като Закона за кредитните институции, Кодекса за социално осигуряване и Кодекса за застраховането, където има изключително прецизна и детайлна уредба на придобиването на дялово участие. Според бившия председател на Сметната палата тази уредба може да служи като модел.

Валери ДимитровПравителството и парламента не са органи с регулативни правомощия – такава е Комисията за енергийно и водно регулиране, смята проф. Димитров:

„На нея трябва да ѝ бъде дадена тази власт. Тя трябва да има власт подобна на властта, която има Българската народна банка в областта на банковия бизнес, както и Комисията за финансов надзор в областта на застрахователния, осигурителния бизнес и бизнеса на капиталовия пазар.“

Бившият народен представил даде пример с продажбата на дялово участие в банка, при което прехвърлянето на определени прагове на участие – 10%, 20%, 33% и 50% е свързано с разрешителните правомощия на БНБ, която разрешава всяка такава сделка, след като проучи репутацията, финансовото състояние и свързаностите с офшорни фирми на потенциалния инвеститор и оценява риска от изпиране на пари.


Народният представител от Парламентарна група "Обединени патриоти" и член на Комисията по енергетика в Народното събрание Искрен Веселинов, който също се включи в разговора, също смята, че в Закона за енергетиката има съществени пропуски и такъв тип пропуски си проличават при критични ситуации, като настоящата в енергетиката, при която, по думите му, „случаен инвеститор влиза в подобна мащабна сделка“ – закупуването на ЧЕЗ.

Членът на Парламентарна група "Обединени патриоти" обяви, че са подготвени законодателни решения, които са предложени на народните представители от управляващите политически сили. Той очаква проектите за нормативни промени да бъдат обсъдени в началото на идната седмица и „в спешен порядък този пропуск да бъде запълнен“. Той коментира: 

„Странното е, че в закона има разрешителен режим за разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност, а на практика с цялата собственост на дружествата, със съществените части от капитала – няма. Всъщност това е поправката, която смятаме да предложим – при над 20% разпоредителни действия с част от капитала на дружеството да се изисква разрешение от КЕВР. Като КЕВР на база на това да гарантира устойчивото снабдяване на крайните потребители, както и националната сигурност, да издава и съответно да не издава разрешение за това придобиване.“

От своя страна КЕВР ще бъде оторизиран, при необходимост, да получава информация от ДАНС и финансовото разузнаване и Комисията за защита на конкуренцията, допълни Веселинов.

Целта на спешните действия е промените да влязат в сила преди официалното приключване на настоящата сделка за прехвърляне на собствеността на ЧЕЗ, подчерта Веселинов:

„Аз мисля, че в началото на другата седмица бихме могли да внесем законопроекта. Тоест реално, ако броим от днес, в рамките на около 10 дни би могъл да влезе в сила заедно с публикуването на този законопроект.“

Заедно с това народният представител прогнозира, че, предвид проблемите с финансирането на сделката, тя е едва ли ще се случи в толкова спешен порядък.


Проф. Валери Димитров подкрепи народния представител, че сделката не е приключила, като посочи: „Това е висяща процедура. А ретроактивно действие имаме тогава, когато законът се прилага към приключили отношения…“


Бившия ръководител на сметната палата препоръча на депутата Искрен Веселинов при формулирането на законодателните промени да се използва понятието от общоевропейското законодателство, възприето и в българското право – „квалифицирано дялово участие“, което се свързва с придобиване на акции с праг не от 20, а от 10 и над 10 на сто, доколкото при този праг придобиващият инвеститор може да оказва съществено влияние върху дейността и управлението на дружеството.

Депутатът от Парламентарна група "Обединени патриоти" заяви, че може да се търси законодателно решение, при което при продажба на такъв тип инфраструктура като енергоразпределителни дружества, като първи купувач да бъде определена държавата и собствениците да бъдат задължени да предложат - при равни други условия, на държавата да изкупи техните дялове:

„Що се отнася до ЧЕЗ, доколкото следим събитията, имаме по-скоро един равноправен диалог с купувача и желание за съучастие, реално погледнато. Нещо, което ние приветстваме, тъй като държавата трябва да има свое присъствие в енергетиката и особено в тези дружества, които са структуроопределящи“, посочи Искрен Веселинов,  допълвайки:

„Държавата доста дълго време робуваше на ултралибералното схващане, че не трябва да се меси, а държавата има сфери на интерес, в които просто е задължително да се меси. Може би най-голямата грешка, която се е случила, е самата приватизация на ЕРП-та, защото държавата се е лишила от жизненоважна инфраструктура.“

Според Искрен Веселинов след приватизацията на тези дружества не са се случили необходимите инвестиции, качеството на поддържане на мрежите е спаднало чувствително и са били съкратени много работници. Освен това депутатът подчерта, че официално декларираната печалба на ЧЕЗ е около 100 млн. лв. годишно, но поне още 30-40 млн. лв. печалба са били укривани чрез договори между свързани фирми и износ на милиони левове в дружествата- майка чрез различни консултантски договори.

По думите му, през 2004 г., когато правителството на НДСВ и ДПС е продало ЕРП-та, е направена фатална грешка, която българската държава в бъдеще ще трябва да се опитва да поправи:

„Държавата трябва да си върне позициите в енергетиката“, подчерта Веселинов и допълни, че е вече е налице обществен и политически консенсус, че трябва да има обратно одържавяване на критично важната инфраструктура.

Като напълно реален способ за връщане на участието на държавата в ЧЕЗ народният представител определи изтеглянето на необходимите средства и включване в сделката по закупуването на електроразпределителната компания от страна на някои от дружествата на Българския енергиен холдинг.


Бившият председател на Сметната палата проф. Валери Димитров заключи, че в енергетиката отговорността за регулиране и надзираване на компаниите е на един силен и ефективен регулатор със сериозни правомощия и това е КЕВР. Той опонира на народния представител Искрен Веселинов, като заяви:

„За мен държавата се проваля като предприемач, като инвеститор, като акционер, като някой, който извършва бизнес с публични средства. Държавата трябва да присъства като регулатор, като надзорник – чрез съответните институции. Иначе историята на провалите на държавата, когато тя се е правила на предприемач, е толкова дълга – в България можете да ги проследите също… Държавата трябва да създава правила и да контролира тяхното спазване, а не да замества бизнеса. Защото държавните чиновници не могат да се превърнат в предприемачи. Когато държавният чиновник се опитва да стане предприемач, това значи програмиран провал.“

Разговора на Диана Янкулова с проф. Валери Димитров и народния представител Искрен Веселинов можете да чуете от звуковия файл.







Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна