Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Очаква се който и да купи което и да е електроразпределително дружество в България, да иска си върне инвестициите с продажбата на електроенергия, съпътстващи услуги и оптимизация на разходите. Няма да е нелогично, ако се поиска увеличаване на цената на тока по-късно през годината. Това би могло да се случи и без да я има сделката за ЧЕЗ. Тя не е оправдание да се иска увеличение на цената на тока. Но въпреки това се наслагват и тези фактори и някой трябва да плати сметката". Това заяви в предаването "12+3" икономистът Румен Гълъбинов, който анализира социално-икономическата цена на сделката за ЧЕЗ.
В коментар на тезата за одържавяването на енергетиката икономистът посочи, че и в момента ролята на държавата в енергетиката не е малка, а допълнително влизане на държавата във вече приватизирани субекти в енергетиката носи две тежести за данъкоплатците:
"Трябва да си зададем въпроса искаме ли да платим два пъти за това да ползваме ток – един път като данъкоплатци, за да може държавата с парите от нашите данъци да си плати участието и втори път - като потребители, които плащат сметката всеки месец. Не знам дали в крайна сметка това връщане на държавата в енергетиката няма да ни излезе по-скъпо на нас, потребителите".
"Много бих искал тази сделка да не е пример, който да отблъсква инвеститорите. Досега след намеси на държавата в сектор енергетика инвеститори са излизали от страната ни", подчерта Гълъбинов и припомни примери.
"Не съумяваме все още да се представим като доверено, спокойно, предвидимо място за инвестиции", обобщи Гълъбинов:
"Тоест, не мога да кажа, че в България съумяваме да привлечем голям международен инвеститорски интерес в българската енергетика. Вероятно тук се преплитат много интереси - не само икономически, а също и политически. Българската енергетика малко се преекспонира като потенциал и възможности. В българската енергетика все още има стари слабости, които не са преодолени - в самите енергийни дружества, в Българския енергиен холдинг, в НЕК, слабости в управлението на риска от гледна точка на големи енергийни инфраструктурни проекти. Очевидно не съумяваме към момента да се представим атрактивно за повече влизащи инвеститори".
