Намираме Велина в Париж, където тя живее от 10 години със семейството си, съпругът й е французин, имат две деца. Разговорът започва от изключително ясните спомени, които тя е имала, сядайки да пише, защото материалните неща, които ни заобикаляха - от автомобилите до дъвките и сапуните – не бяха толкова много и бяха ограничени като асортимент, затова и лесно запомнящи се. Докато пишех, продължавах да ровя из интернет и да търся снимки на крем за бръснене „Каро“, на онези мокри кърпички „Българска роза“, които раздаваха в самолетите на "Балкан", или на въпросните двуцветни химически моливи…това бяха едни от най-приятните моменти в работата ми по книгата. За Велина Минкова един от важните моменти при книгите, които се пишат за конкретни исторически периоди, е че те опредметяват нематериалното, нещата, които не са останали като материални артефакти в днешно време, те ги правят истински като ги запечатват в страници.
И сега голямата новина – книгата на Велина Минкова ще излезе на френски език. Точно завършихме последните редакции на френския превод, а книгата ще излезе тук през май и аз много се вълнувам – сподели Велина за Радио София. Пътят до френският превод е интересен, защото първо Велина си превежда „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ на английски език (тя това работи в Париж, освен че пише – преподава английски език). И не само го превежда (започвайки още по време на преводаческата резиденция в "Open Letter Books" на Фондацията „Елизабет Костова“, която печели преди 2 години), но го и допълва и разширява повествованието, за да може да включи и обясни много от тези елементи от времето на социализма – независимо дали материални или не, които са непознати за чуждестранния читател. И не само да ги включи, но и да ги разясни в самия текст, за да няма твърде много бележки по линия.
Само за другарите Аркадиев и Гайдарски се наложи да сложим такава бележка – смее се Велина. Добавила е и още неща - - като дъвките „Идеал“, които бяха много бели и скучни и ние дъвчехме графитите на химическите моливи, за да ги оцветяваме – и така дъвките ставаха розови или лилави, тоест – като идващи от чужбина, което означаваше, че са много готини.
Не е лесно да бъде обяснено нашето минало на хора, които са израснали по коренно различен начин, заобиколени със съвсем различни предмети и които съвсем малко знаят за нашия живот тогава. За мен голямото предизвикателство е да обясня на децата си моето детство – обяснява Велина.
А по отношение на френските читатели, тя има голямото предимство да е „видяла“ книгата си през погледа на своя съпруг. И знае кое и как да бъде дообяснено, макар че често се изненадва от това, което впечатлява най-много чужденците. Заглавието също е различно – в крайна сметка, „Докладът на зелената амеба за химическия молив“ ще излезе на френски като „Големият вожд ще дойде да ни види“. Тук трябва да споменем и факта, че откъс от романа е отпечатан във френско литературно списание, оттам идва и интереса на издателството.
Ние стискаме палци на книгата и на Велина, и очакваме нейна книга и на български – а тя ще се появи още през юни. Става дума за сборник разкази, някои вече публикувани в литературни списания, други – представяни от Велина Минкова на литературни четения, има и съвсем нови. И в някои от тях отново се появяват спомени от детството, които вече ги няма – като плочите на „Балкантон“ с детски приказки, например…
Още за спомените от едно различно детство - чуйте в звуковия файл.
