Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
За пореден път имената на „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“ са сред спечелилите престижната награда „Пулицър“. До тях се нареждат и тези на агенция „Ройтерс“ и списание „Ню Йоркър“. Изненадата обаче, поне за традиционно мислещите, както ги нарича проф. Милко Петров, преподавател по Чуждестранна журналистика в Софийския университет, идва с името на рапъра Кендрик Ламар, който, според присъждащите наградата в категория музика, успява да улови и пресъздаде сложността на африкано-американския живот. Точно това е искал и Джоузеф Пулицър – един от идеолозите на „жълтата преса“, завещал на американците най-престижната премия за журналистика – наградата да се печели от хора, които се вглеждат в общочовешките проблеми и тревоги.
Според проф. Милко Петров обаче наградите отдавна са станали прекалено официозни, а носителите им са навлезли по-скоро в мейнстрийма, отколкото на дълбоко в човешките проблеми. Все пак, Пулицър е име, което е синоним не само на т.нар. жълта журналистика, но и на журналистиката в служба на обществото. Именно оттам започна и разговора ни с проф. Милко Петров.
