Новата изборна карта в Ливан приключва окончателно периода на двуполюсния модел, коментира в предаването „Събота 150“ журналистът Бисерка Григорова.
След 9 години прекъсване в Ливан се проведоха парламентарни избори. За първи път от независимостта на страната сега изборите се проведоха по нова пропорционална изборна система. За първи път беше предоставена и възможност на ливанците, живеещи извън страната, да гласуват в 6 арабски и 34 други държави по света.
„В рамките на изборната реформа, целяща да подобри парламентарната представителност на ливанците, законът въведе пропорционално гласуване, но като добави в същото време преференциален вот, който ограничи значително тази реформа. Така големите традиционни партии, които представят различните религиозни общности, успяха да си осигурят повечето места в парламента. Въпреки очакванията, новата изборна система не доведе до масов вот, едва 49,2% от ливанците гласуваха, което е с 5% по-малко в сравнение с последните избори“, посочи журналистът.
Новата изборна карта приключва окончателно един политически период, този на двуполюсния модел, коментира тя и обясни:
„Една политическа, демократична и реформаторски настроена коалиция се срина по много причини - както вътрешни, така и регионални. Връзките на солидарност в този лагер не издържаха пред „Хизбула“ и неговите стратегически съюзници, които завзеха политическата сцена“.
Според нея резултатите от изборите не се различават особено от последните през 2009 г. Те отново дават предимство на големите, дисциплинирани политически блокове, смята Григорова. Тя посочи, след изборите се открояват двама победители:
„Първият е „Хизбула“, който засилва позициите си на ливанската политическа сцена. Макар, неговият шиитски електорат да остава непроменен, в съюз с другото шиитско движение „Амал” на председателя на парламента Набих Бери, те успяха да прокарат избора на много личности, близки до режима в Сирия. Тандемът на двете шиитски движения и техните съюзници ще разполага с общо 42-ма депутати в 128-местния парламент, или с 1/3 от гласовете, необходими за да блокират работата на законодателния орган. Така всички неудобни за „Хизбула“ дискусии по национални проблеми ще бъдат саботирани. И най- важното - повече няма да бъде поставян въпросът за разоръжаването на шиитската проиранска милиция, чийто арсенал съперничи с този на ливанската армия, както и намесата й в сирийския конфликт, няма да се настоява и за неутралитета на Ливан. Вероятно още повече ще се засили доминирането на „Хизбула“ върху държавните институции. Очаква се председателят на парламента Набих Бери, който е на този пост от 1992 г., да бъде преизбран“. На второ място с 26 депутатски места се нарежда християнското Свободно патриотично движение на президента Мишел Аун, вече утвърден съюзник на „Хизбула“.
„Според Техеран, с победата на проиранската шиитска организация, фронтът на съпротивата срещу хегемонията на САЩ и Израел в района ще бъде засилен в света. В този фронт под иранско влияние, Техеран включва Сирия, Ирак, „Хизбула“ и палестинските ислямистки движения. Решението на американския президент да възобнови санкциите срещу Техеран, излизането на Вашингтон от ядреното споразумение с Иран говорят за нова американска политика спрямо тази страна. В Техеран обсъждат контрамерки и отправят заплахи, а ирански депутати изгориха американското знаме“, припомни още журналистът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
