„Искрено се надявам на днешната среща да се постигне разбиране, че стабилността на региона е основополагаща за стабилността и мира в Европа. Повечето изказвания, направени тази сутрин от лидерите бяха в тази посока“. Това каза в предаването „12+3“ по „Хоризонт“ директорът на портал „Европа“ Юлияна Николова. „Постижение е за Българското председателство, че успя да събере всички европейски лидери и всички лидери на държавите от Западните Балкани на едно място“, категорична е тя.
„Постижение е че всички говорят за това, че 2025 година е абсолютно реалистична за Сърбия и Черна Гора. За мен би било постижение, но изисква време за постигането му (да се каже бел.ред.), че това е реалистична дата и за други Балкански държави“.
Датата 2025 година не е фиксирана, а перспектива, предупреди Николова и допълни:
„Датата 2025 година трябва да бъде отразена по някакъв начин в многогодишната финансова рамка - там да бъде предвидено, че ще има разширяване..... Постижение обаче е и едно друго нещо - че австрийският министър-председател заяви, че Западните балкани ще продължат да бъдат приоритети в дневния ред на Австрийското председателство. А имаме и нещо неочаквано – Хърватия, която ще бъде председател на Европейския съвет през 2020 г., също каза, че ще го издигне като свой основен приоритет“.
За умора от разширяването се говори от 2004 г. Всяко следващо разширяване на ЕС въвежда в процеса и поуките от предходното, така че за новите кандидатки има повече изисквания, отколкото е трябвало да покрият България и за Румъния, каза Николова. Затова се изисква и реформите да бъдат завършени преди приемането на страните.
„Много хубав сигнал би било, ако България успее да убеди собствените си граждани, а след това - европейските държави, че има съществен напредък в реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. Този пример би бил доста положителен за държавите от Западните Балкани, защото по всички класации горе-долу сме в един пакет по тези показатели“.
До 2025 година трябва да се работи върху това да бъдат убедени европейските граждани, че страните от Западните Балкани правят реформи, а законите и правата се прилагат както във всяка една друга държава-членка на Европейския съюз, допълни Николова.
Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.
