"Издръжката на БНР и БНТ се определя от финансовото министерство и след това минава през парламента за одобрение. Липсват точни и ясни правила за това каква трябва да бъде издръжката“. Това каза в интервю за специалното издание на предаването „Неделя 150“ генералният директор на Българското национално радио Александър Велев.
„Ние знаем каква е средносрочната прогноза на финансовото министерство, но ако през това време нараснат програмите, разширим присъствието си в интернет, навлезем в социалните мрежи, създаваме нови продукти, те няма как да бъдат финансирани, защото не са предвидени. Трябва да има начин, по който да бъдат гарантирани инвестициите на БНР и разширяването и поемането на по-високите разходи“, добави той.
"В европейски мащаб има няколко начина, по които чрез държавните бюджети се гарантират възможностите за развитие на обществените медии. Единият вариант е субсидията да е процент от държавния бюджет или брутния вътрешен продукт, а другият – чрез такси", разясни Велев.
„В преобладаващата част от държавите от Югоизточна Европа има някакъв регламент за обществените медии. В Македония, например, имат гарантиран процент от държавния бюджет. В момента е 0,5% , а от догодина ще бъде 1%, което им гарантира средствата, които ще получават“, каза Велев и продължи: „В други държави е процент от БВП. Когато тя е фиксиран процент, с нарастването на БВП или на държавния бюджет, нараства и тази сума. Това е единият от начините. Другият начин е с такси. В Албания са 9 евро за година от домакинство, в други държави е повече. Това са двата начина, по които могат да бъдат регламентирани средствата, които могат да получават БНР и БНТ“, посочи той.
„Най-добре е да се потърси формула, чрез която да се регламентира финансирането, и да бъде абсолютно независимо от волята на политиците“, смята генералният директор на БНР Александър Велев.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
