Eмисия новини
от 20.00 часа

Министерският съвет прие проекта за Национална здравна карта

БЛС: Приетият от правителството проект съдържа диспропорции в параметрите

| обновено на 29.05.18 в 17:00
Премиерът Борисов в началото на днешното заседание на Министерския съвет
Снимка: БГНЕС

Правителството одобри проекта за нова Здравна карта. Тя предвижда 33 482 легла за активно лечение в болниците, обяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Първоначалният вариант на картата предвиждаше леглата да са с около 500 по-малко. 

Български лекарски съюз /БЛС/ и Националното сдружение на общините категорично отхвърлят така направеното предложение за здравна карта. От Българския лекарски съюз  смятат, че приетият от правителството проект на Национална здравна карта съдържа диспропорции в параметрите, които са "прекалено очевидни, за да бъдат подминати". „Националната здравна карта не следва да бъда рестриктивен инструмент за пациенти и лечебни заведения, а подход за анализ на потребностите на нацията от лечение по области и база за проследяване здравния статус на държавата по региони“, посочват от съюза.

От здравното министерство обясниха, че картата е съставена на база на данните от статистиката за отчетената през миналата година дейност на болниците по специалности, но Лекарският съюз обясни, че тази дейност е била лимитирана от бюджета.

Националната здравна карта отчита настоящото състояние на здравната система и нуждата от лечение, обясни здравният министър. Здравната карта не закрива легла за активно лечение в болниците:

"Недейте да считате, че леглата, които ги няма в тази карта, просто са заличени. Ние продължаваме да работим с нашите партньори досега, лечебните заведения, с които НЗОК има договор и ние няма да ги прекратим, но на базата на тези критерии, на базата на областните потребности по отделните медицински специалности и потребности за лечение ние ще преценим с коя болница за какъв обем дейност ще сключим договор. Може да коригираме взаимоотношения, но не да преустановяваме. Броят на леглата не определя механизма на финансиране на лечебните заведения за болнична помощ".

Според проекта на 45% от българите се пада по една хоспитализация в болница годишно:

"Няма да има български гражданин, на когото да му бъде отказана медицинска помощ на базата на това, че някъде не са разкрити легла. Ние имаме сериозен резерв".

Кирил Ананиев коментира и по-ранният протест на пациенти с белодробни заболявания и техни близки пред сградата на здравното министерство. Причината за протеста беше отказа на единствената европейска клиника във Виена да приема за белодробни трансплантации български граждани:

"За най-спешните случаи сме влезли в пряк контакт с няколко болници в Австрия, Германия, Франция, Великобритания, за да може да уточним условията и хората, които се нуждаят от най-бързата трансплантация - това да бъде осъществено". 

Ананиев допълни, че министерството работи по обучението на кадри в две български болници, които да могат да извършват такива белодробни трансплантации. 


Междувременно от БСП обявиха, че искат на извънреден парламентарен контрол да бъдат изслушани както здравният министър, така и министърът на финансите. Според левицата, те трябва да отговорят има ли задължения и неплатени сметки към чуждестранни или европейски клиники и лечебни заведения.

По данни на социалистите, до момента трима пациенти са починали, заради неизвършена трансплантация.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.