Промените в пакет „Мобилност“ са поредният казус, в който се преосмисля какво точно е ЕС, доколко има независимост на отделните държави да регулират определени неща като заплащане, условия и на труд и други и доколко това се прави централизирано. Това каза икономическият анализатор от „Индъстри уоч“ Лъчезар Богданов в интервю за предаването „Нещо повече“.
„Това е един от тестовете за това докъде се простират регулативните възможности на националните правителства и откъде започва централизацията. При всички случаи част от страните от ЕС много трудно биха приели да има виртуално заобикаляне на тяхното законодателство. Те наистина го възприемат това като социален дъмпинг и няма да е лесна тази битка“, прогнозира икономистът.
Богданов коментира и създаването на Европейски валутен фонд. Според него фондът ще има някакъв механизъм за ликвидна подкрепа за страни, които по принцип водят добра икономическа политика, но по някакъв начин са засегнати рязко от външен, международен или глобален шок:
„Към момента там би попаднала и България. Ние имаме принципна стабилна макроикономическа позиция, но не се знаем и ако ни „удари“ някаква криза, да имаме механизъм за краткосрочна подкрепа“.
Основно притеснение обаче остава какво ще се случва със страните, които имат неустойчива макроикономическа политика, хронично нисък растеж, високи дългове, нефункциониращи пазарни механизми, в които и банковият сектор е свръхзадлъжнял и на практика са фалирали:
„По-големият въпрос е какво се прави със страните, които имат по принцип неустойчива макроикономическа политика, които са хронично с нисък растеж, които са с много високи дългове, с раздут публичен сектор, с нефункциониращи пазарни механизми, в които и банковият сектор е свръхзадлъжнял и на практика са фалирали – там е въпросът как този фонд би променил картината. Единият вариант е той просто да отпуска кредити и да спасява, а другият вариант е да спасява под условия, а на трето място – правителствата да правят определени реформи“.
Той коментира и реакцията на канцлера Ангела Меркел: „Германската визия е някакъв микс между това да има все пак общ бюджетен механизъм за харчене, а същевременно в рамките на Европейския валутен фонд да има механизъм за ликвидна подкрепа, но и най-общо казано, прилагане на принципа, че ще има кредитиране или спасяване срещу реформи, което е различно от крайната теза за обединяването на бюджетите в ЕС, в което виждане всички издават дълг, накрая всички плащат, т.е. няма индивидуален риск на отделните страни длъжници. Така че поне тезите са на масата и вероятно ще се върви към някаква промяна“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
