Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Срещите на върха на държавите от Г-7 имат неформален характер и съответно резултатите от тях са мъчно предвидими. Същественото в тези срещи се случва на четири, на шест или най-много, на осем очи. Това каза в интервю за предаването "Събота 150" Емил Григоров, преподавател в Квебек.
"Самата им идея е да позволят на държавните лидери да обменят мисли по максимално освободен от дипломатически условности начин, което на свой ред предполага не просто затваряне, а заключване с катинар на вратите, зад които ще се водят разговорите. Тази година цената на въпросния катинар възлиза на 605 милиона долара. Такъв е бюджетът, който правителството на Джъстин Трюдо определи с цел да осигури спокойното протичане на срещата в хотел „Ришельо“ в покрайнините на градчето Малбе, намиращо се на 125 километра от Квебек. Тези пари излизат от моя и на останалите канадски данъкоплатци джоб. И дори да сме като цяло в състояние да преглътнем с много усилия на волята факта, че с нашите пари се ограничава до възможния минимум правото ни на достъп до достоверна информация относно намерения за бъдещи разходи на нашето правителство, никак няма да бъдем доволни, ако се окаже, че в крайна сметка сме финансирали двудневни безрезултатни препирни между президента на САЩ и лидерите на Франция, Германия и Италия. За съжаление, по всичко личи, че точно така ще излезе. Аз се страхувам, че задаващата се търговска война между Щатите и ЕС ще погълне по-голямата част от времето на срещата. Останалото вероятно ще бъде погълнато от вече започналата търговска война между Щатите и Канада."
И ЕС, и САЩ вече дадоха да се разбере, че нямат намерение да отстъпват от позициите си. Дали все пак е възможно отстъпление по някои от спорните теми, въпреки заявеното от канцлера Ангела Меркел, че не трябва да има "компромис заради самия компромис"? Позовавайки се на публикации в канадски, френски и американски издания, Емил Григоров поясни, че "президентът Тръмп идва в Малбе, за да извива ръце на принципа „Който плаща, поръчва музиката“:
"Неговата цел е не да договаря с довчерашните лоялни партньори на Щатите взаимно изгодни условия за бизнес, а да ги изнудва да правят отстъпки в полза на американския бизнес, в замяна на скъпо струващи гаранции за сигурност. Колкото и силен икономически да е ЕС, неговите лидери не могат да преговарят с американския лидер на равнопоставени начала, докато не се еманципират от Щатите във военно отношение. Дори канцлерът Меркел и президентът Макрон да "покажат мускули" и ЕС да наложи на Щатите някакви икономически санкции, предимно под формата на митнически тарифи, те ще бъдат нищожни в сравнение със санкциите, с които ще му отвърне Вашингтон."
Изтегляйки страната си от важни международни споразумения и ангажименти, Тръмп съвсем не я разтоварва от амбиции за глобално господство
В коментар на въпроса кой печели и кой губи от изолацията на Съединените щати, за която вече все по-често говорят експертите, Емил Григоров посочи, че от гледна точка на морала големият губещ са САЩ, чиято позиция и харизма на „морален лидер на свободния свят“ е вече в историята, и то безвъзвратно:
"Едно уточнение относно характера на днешния американски изолационизъм - неговата специфика е в това, че изтегляйки страната от важни международни споразумения и ангажименти, той съвсем не я разтоварва от амбиции за глобално господство. Напротив - геополитическата философия на настоящата американска администрация по нищо не се различава от тази на големите мултинационални компании и се изразява най-общо в стремежа към максимално големи и бързи икономически печалби при драстично намаляване на разходите, като се използва всяка възможност за обезсилване и евентуално елиминиране на конкуренцията в световен мащаб чрез прилагане на закона на по-силния. В този смисъл имаме работа с политически изолационизъм в името на още по-силна глобална икономическа експанзия. Проблемът е, че Китай отдавна прилага тази стратегия и вече е натрупал аванс, който трудно може да бъде стопен."
Срещата на Г-7 в Канада е белязана от много въпросителни и най-голямата от тях е ще има ли в края на разговорите обща декларация. "Комюнике в края на срещата със сигурност ще има", смята Емил Григоров:
"Вероятно в него ще се твърди, че партньорите са постигнали съгласие по всички предложени от страната-домакин теми за дискусия, а те са: икономика на растежа, носеща полза за всички социални прослойки, подготовка за професиите на бъдещето, защита на околната среда и по-специално - на океаните, икономическо и социално равенство между половете и перспективи за изграждане на един по-мирен и сигурен свят. Друг въпрос е доколко това комюнике ще отрази най-същественото от разговорите по време на срещата. Дори само по една от тях да се постигне съгласие, което да доведе до сериозно финансиране на съответни мерки в глобален мащаб, аз лично няма да съжалявам, че съм платил част от сметката за луксозния двудневен престой на Джъстин Трюдо, Доналд Тръмп, Еманюел Макрон, Ангела Меркел, Тереза Мей, Джузепе Конте и Шиндзо Абе на брега на величествената река Сен Лоран. Честно казано, обаче, не вярвам, че срещата ще доведе до конкретни позитивни резултати в която и да било от петте области."
Емил Григоров анализира детайли от водещите теми на срещата:
"Не мога да си представя икономика на растежа, носеща полза за всички социални прослойки, без държавна намеса и без глобални и тежки санкции, в това число и наказателно-правни - срещу данъчното бягство. Не мога да си представя масова подготовка за професиите на бъдещето, без мащабно и щедро финансиране на публичното образование. Не мога да си представя ефективни мерки за защита на околната среда, договорени с участието на Доналд Тръмп. Не мога да си представя действителен и действен консенсус по въпроса за икономическото и социално равенство между половете, имайки предвид изходните позиции на страните от Г-7. Франция, Германия, Англия и Канада са сред първите 20 в света, но Щатите са на 49-то място, Италия - на 82-ро, а Япония - на 114-то от 144 страни. Не мога, най-сетне, да си представя как по-точно ще организират и финансират изграждането на един по-мирен и сигурен свят държави, като Щатите, Франция и Англия, чийто икономически просперитет е така силно зависим от развитието на военната индустрия и износа на оръжие. Накратко, страхувам се, че тазгодишната среща на върха на страните от Г-7 ще се окаже неоправдан бюджетен разход за мен и за останалите десетина милиона канадски данъкоплатци с прогресистки разбирания. И за да не съм съвсем на загуба, веднага след приключването на разговора ни, отивам да се присъединя към продължаващите трети ден многохилядни протестни шествия срещу Г-7 в град Квебек."
