Време за зрелища и реалити или епоха на духовност и смисъл е обикновеният ни ден? Как ни променят книгите и кога става възможно мечтите да ни правят по-богати на дух и икономически по-силни? Авторът на романа „Хавра“, номиниран за националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел художествена литература Захари Карабашлиев.
Писането дава възможност да се задълбочиш и да невлезеш в историите. То е колкото самотно, толкова и споделено занимание, но радостта е, когато от самотата произлезе това модерно понятие „споделеност“.
Когато пишеш, е без значение колко награди си получил, на колко езици си превеждан, колко издания имаш на книгата и колко пиляди екземпляри са продадени от предишната книга, защото в настоящата, която пишеш, ти си винаги аматьор, лаик, ти си уязвим. И когато се случи тази споделеност и читателите я приемат, има и радост, и отдъхване по някакъв начин, но и нова доза отговорност за следващата книга, която също сякаш ще ти бъде пак първата.
Във времето след 90-те години свикнахме да чуваме, че българинът не чете. Това обаче не е пълната истина. Истината е, че никога визуалните изкуства не са били толкова силни, колкото сега. Никога телевизията не ни е предоставяла толкова възможности „да изчезнем“ от този свят. Има примери и за добри опити, но и за най-пошлите. И в тази визуална надпревара кой да предложи повече, остава все по-малко място за литература. Тиражите, които някога се постигаха, сега са немислими.
Искам обаче да поставя една голяма запетая – това, което в България се случва през последните 5,6,7 години, е много, много положително. Четенето отново започна да привлича хората, появиха се много нови почитатели, защото има много нови наши и чужди автори, които успяват да ни накарат да съпреживяваме и да разпознаваме край себе си света, в който искаме да живеем или от който искаме да избягаме.
Когато редактирам, аз не си позволявам да налагам изисквания към автора. Критериите ми са високи, но съзнавам, че нямам право да променям, освен, ако не ми е поискан съвет. Радвам се обаче, когато помогна да излезе нещо, което иначе не би могло да се появи на български език или на български автор.
Мисля, че идва нов читателски ренесанс. В България има ренесанс на четенето, казвам го абсолютно отговорно. Четене, не просто като самоцел, а като грамотност, като просвещаване и като учение, разбира се. И дано пловдивчани да се възползват повече от срещите с автори.
Интервюто чуйте от звуковия файл.
