Димитър Димитров от Полски Тръмбеш е с увреждания по рождение – зрителни, слухови, има и две тежки сърдечни операции. С пожизнено решение на ТЕЛК е с призната първа група инвалидност с чужда помощ. 47-годишният мъж потърси БНР, за да разкаже историята си, чрез която да призове политиците да бъдат премахнати задължителните здравни осигуровки, които плащат инвалидите, регистрирани като еднолични търговци:
"Работата ми е такава, че много малко пари изкарвам с това, което работя, почти никак да не казвам. Пенсията ми също не стига като цяло на всички нужди, на всички разходи. Аз съм едноличен търговец, желая да се премахнат тези здравни осигуровки, които плащаме".
25 години Димитър Димитров се издържа с малкото магазинче за погребални стоки, което наследил от родителите си, вече покойници, в родния Полски Тръмбеш. Казва, че заради голямата конкуренция, която се развила в сектора с траурните услуги, като едноличен търговец месечно изкарва от магазинчето си не повече от стотина лева. От тях 40 лева плаща на държавата за здравни осигуровки. Доходът му от инвалидната пенсия, чуждата помощ и интеграционната добавка е общо към 400 лева. Димитър Димитров и стотици пенсионери по болест като него са с двойни здравни осигуровки – първо от страна на държавата за тях и втори път от техния джоб за държавата.
"Това е голям парадокс – след като един път държавата поема здравни осигуровки за всички трудоустроени лица и хора на пенсионна възраст, следва да се премахне плащане на тези здравни осигуровки, които са по 40 лева на месец".