Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Михал Знаниецки постави по Зигмунд Фройд "3 Барток" на фестивала "Барток плюс" в Унгария

През месец юни в унгарския град Мишколц се провежда международният оперен фестивал „Барток плюс”. Както подсказва заглавието му, най-важният акцент в него е музиката на големия унгарски композитор Бела Барток. Много силен старт на тазгодишното издание даде продукцията „3 Барток” – постановка на трите музикално-сценични произведения на Барток – балета „Дървеният принц”, пантомимата „Чудният мандарин” и операта „Замъкът на херцога Синята брада”, обединени в цялостна концепция на основата на психоанализата на Зигмунд Фройд. За режисьорската концепция големият полски режисьор Михал Знаниецки сподели пред микрофона на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм "Каста дива":

Как избрахте това тълкувание – по Фройд?
Трябваше само да следвам характеристиката на епохата. Това е времето на Барток, Шимановски, Малер и всички композитори и художници, изразяващи идеите на Фройд и Юнг в изкуството. Музиката е огледало на нашата душа и това, което виждаме в него, не е толкова красиво, както в мелодрамата, по-сложно и многопластово е, отколкото в оперите на Верди и Белини. Например в "Саломе" на Рихард Щраус. Затова изведох тази метафора в двата балета „Дървеният принц“ и „Чудният мандарин“ и в операта „Замъкът на херцога Синята брада“. Всички те разказват за човешката душа. Аз ги „прочитам“ като урок - за първата любов и първата целувка, за опознаването на живота и изненадата колко тежък или колко лек може да бъде той. Реших ключът да бъде въвеждането на персонажа на лекаря психоаналитик, който прави психоанализа на Юдит. Първата част „Дървеният принц“ разглежда проблема за инициацията, за кастрацията на майката. В сюжета това е образът на вещицата, на старата жена, която неясно защо казва на всичко "не, не, не". А в живота това е образът на майката, която казва "не, не още", която казва на своята дъщеря "Уважавай себе си, не целувай това момче, не прави това, не прави онова". След това в „Чудният мандарин“ ние имаме три различни мъжки образа – на младия, зрелия и възрастния мъж. Това може би са фигурите на сина, на съпруга и на бащата. Така достигаме до вратите в Замъка на херцога Синята Брада. Всеки от нас има различни врати, водещи към нашето минало, към нашите проблеми и страхове. Това са ключовете към трилогията, а Херцогът Синята брада накрая отваря тези врати. Мисля, че така всичко следва логично.

Изглежда тъмните страни на човешката душа ви интригуват вече повече от 10 години. През 2007 г. Вашата продукция на "Д-р Джекил и М-р Хайд" получи една от най-престижните награди "Златна маска". Смятате ли,, че бихме могли да превъзмогнем своята тъмна страна, опознавайки я?
Смятам, че моята работа като режисьор е да покажа тъмната страна, защото тя е скрита. И е по-добре да разкриеш това на сцената, отколкото в живота. Мога да бъда М-р Хайд на сцената, а в живота предпочитам да съм Д-р Джекил и да не наранявам хората. Така че за мен е важно като творец да покажа тъмната страна и да кажа "Бъдете внимателни! Това е опасно! Ние сме опасни! Така че проявявайте самоконтрол!" Но аз имам привилегията и свободата да изразя това заедно с моите актьори, певци, балет. Щастлив съм, че е така! И 80 процента от хората в публиката знаят, че пазят в себе си своите тъмни страни и може би изкуството ще им помогне да ги анализират и да ги разберат. Много хора ми казват: "Гледах твоя спектакъл. Много си мрачен!" А аз всъщност съм много спокоен и усмихнат човек, щастлив, че мога да изразя чрез изкуството тъмната страна!

Това не е първата Ви продукция на Бела Барток. Казвате, че неговите шедьоври са модерни и днес. Защо смятате така?
Всеки път, когато започвам работа върху творба на Барток, си казвам "Боже мой, това е толкова модерно, толкова ново!"  Барток никога няма да остарее! И откриваш по нещо ново всеки път. Барток е по-модерен от всеки друг, защото той говори за емоциите без страх. Ролята на операта и на балета е да докосват публиката, да я вълнуват. А неговата музика и неговите идеи за изкуството са много завладяващи!

Харесват ли Ви атмосферата на фестивала "Барток плюс" и в Националния театър на Мишколц? 
Смисълът на всеки фестивал е да срещне хората – и артистите, и публиката. В Мишколц имам усещането, че целият град живее с този фестивал. Навсякъде има фестивални изяви, хората говорят за фестивала. Това е много, много хубаво! Има диалог. Можеш например да срещнеш артистите, които поставят операта "Рок Дон Жуан", да идват на моите репетиции. А ние ходим да гледаме техните репетиции. Можем да се срещнем с артисти от Будапещенската оперета, които поставят операта „Земелвайс“ и т.н. Много е важно за артистите да се запознават с други продукции, с друг начин на мислене! Да, обичам това и смятам, че е много хубаво!

Водещата Росица Кавалджиева и режисьорът Михал ЗнаниецкиМежду понякога скучните класически продукции и понякога налудничавия режи театър е светът на тези наистина интересни съвременни продукции. Каква е Вашата тайна и кои от колегите си режисьори цените най-много?
Моят начин на работа е да намеря много силна интерпретация. Например ключът в тази продукция е да разкрия фройдистката основа на творбите на Барток. Когато споделих идеята си с артистите, те казаха "Боже мой! Това е много опасно!" Да, но след това аз направих сцените и историята, която разказвам по „оперен начин“. Имам предвид това, което те кара да се чувстваш щастлив, че си на оперен спектакъл – красивите костюми, проектите за декори. Така че това е режи театър като идея, но във формата на италианския традиционен оперен театър с добър дизайн. Това е съчетание на двете. Моят учител беше Лука Ронкони. Той създаваше такива силни концепции и след това дизайнът беше уау, невероятен! Режисьорите днес, които наистина обичам, са Греъм Вик, който винаги много силно развива своите идеи, без да се страхува от нищо. Той направи на Вердиевия фестивал в Парма операта "Стифелио"  сред разхождаща се публика! Също Робърт Карсън, разбира се! Защото те не правят така, че драматургията да похищава операта! Те представят много силни концепции, но които е приятно да гледаш.

Тази година Ви предстоят още няколко нови продукции – на "Палячо" от Леонкавало, "Пътуване до Реймс" на Росини, "Идоменей" от Моцарт… А разбирам, че обмисляте и гостуване в Софийската опера.
Да, имам много добър приятел, с когото много сме работили заедно – баритонът Марчин Брониковски. Съвсем скоро той пя в Софийската опера в "Евгений Онегин" на Чайковски. Ние също сме правили моя "Евгений Онегин" в Уругуай, в Аржентина, в Полша… Марчин ми разказа, че в Софийската опера има много хубава атмосфера, че театърът работи много добре. Той е много ентусиазиран! А за мен винаги е интересно да работя на нови места, за нова публика, с нова енергия! Така че се надявам да успеем да осъществим някоя от моите многобройни идеи, например в момента съм влюбен в "Ромео и Жулиета" на Гуно и в "Саломе" на Рихард Щраус.

 


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.