Яна Костадинова работи в областта на живописта, модата и експерименталната бижутерия. Основание за това, разбира се, има, че е завършила „Сценография“ в Художествената академия, и сега работи като преподавател по „История на костюма“ в катедра „Мода“. Но сегашната й проява – самостоятелна изложба в галерия „Нюанс“ разкрива новото й, различно лице и то в един друг жанр. Експозицията назована „По следите на вярата“ е само живопис – смесена техника, със сюжети, насочени „към огнища на кондензирана човешка надежда и крайпътен камък на всяка изгубена душа. Енергията, която носят в себе си е разнородна, неутолима и жива и до днес“. Основание за тези думи има това, което виждаме на платната: „Ангел“, „Възкресение“, „Осмарски скален манастир“, „Клисурски манастир“, „Пред олтара“ , „Потир“ и други. Но тези конкретни заглавия в картините разкриват един много зрял, живописен почерк, една образност, която само загатва конкретното, защото е насочена към чисто живописния език на творбата. Постигнато е внушение за всеки предмет или конкретно духовно средище, цветните емоции, овладяната живописна структура, магическото излъчване на тези места. По-точно казано докосване до странния ход през времето и въпреки времето. Или както казва още Яна Костадинова: „Техните координати макар и формално да принадлежат на една религия, са всъщност символи на изконните общочовешки ценности, символи на изначалните въпроси и стремежи у всеки човек – къде сме и как да се намерим?“
