"Воля" иска промяна в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, по-известен като закон за референдумите.
Законът в този вид, в който съществува, не функционира и има крещяща нужда от промяна, каза Андон Дончев от партия „Воля“ и подчерта, че до момента нито един от проведените референдуми не е дал резултат и „не е влязъл като задължителен за прилагане“. В момента условията в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление го правят недемократичен, подчерта Дончев.
Според „Воля“ одобрението на повече от 50% от участвалите в даден референдум и на повече от половината от участвалите като брой в последните парламентарни избори е напълно достатъчен праг, за да бъде легитимно признат изборът на суверена. В интервю за „Преди всички“ Дончев посочи мотивите за исканите промени.
„По сега действащия закон се изисква да гласуват не по-малко от броя на гласувалите на последните парламентарни избори, което означава, че ако имаме 2 милиона гласували на последните парламентарни избори, за да бъде задължително прилагането на въпроса, поставен на референдума, трябва да гласуват поне два милиона. Получава се така, че може да гласуват милион 999 хиляди 999 души и всички да са „за“, и няма да бъде задължително прилагането на искането от референдума. Могат да гласуват 2 милиона и 1 души, от тях 1 милион и 1 да бъдат „за“, тогава става задължително. Това е парадокс. Ние предлагаме с 1 милион и 1 гласа да бъде задължително прилагането, независимо от това колко ще бъдат „против“ в конкретния пример“, обясни Андон Дончев.
„Воля“ предложи още и промени в закона, с които да отпадне условието допитванията да влизат в противоречие с подписани от страната международни договори.
„Независимо от това какви международни договори има подписвани, това си е воля на народа и тя трябва да бъде над всичко. Основата на демокрацията се състои в това – в правото на суверена да определя своето бъдеще. Ние имаме нагледен пример – Брекзит. Във Великобритания народът се произнесе по международен въпрос – за членството в ЕС. В един момент преценяват, че могат да се допитат до народа, народът казва, че те искат да напуснат и никой не поставя въпроса „Защо така?“. Оспорват го някои кръгове, но това нещо влиза в сила и се прилага. Международните договори трябва да имат някакъв срок и условия за продължаване или за прекратяване.“, каза още той и допълни, че тези договори трябва да бъдат подлагани на допитване, след като бъдат ратифицирани.
Според Даниела Божинова, изпълнителен директор на „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“, едната от посоките - за промени на прага, е правилна, но не и тази по отношение на международните договори.
„За овластяване на хората, премахване на големите недемократични и противоконституционни пречки, когато става въпрос за чл. 23, който регламентира избирателната активност, която трябва да постигаме, за да бъде прието предложението на референдума. Тази посока е правилна, но специално по международните договори не намирам, че това е посоката – да позволяваме преди всичко да бъдат оспорвани, след като са ратифицирани, чрез народен вот. По-скоро трябва да се предвиди участието на гражданите в ратификационния процес и то на определен вид договори, както е с НАТО и ЕС, но най-добрият начин е това да бъде задължителен референдум, да бъде част от процедурата, за да станем страна-член в една международна организация, а не по силата на инициатива на някаква партия или на гражданите. Трябва да се размести философията на този закон и много от нещата да се случват по задължение за управляващите, да не могат да ги направят без съгласието на управляваните“, подчерта тя.
Според Божинова политическите елити нямат интерес да направят Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление по-добър.
„То е все едно едно прасе да обича Коледа“.
В звуковия файл можете да чуете подробностите от интервюто на Таня Величкова с Андон Дончев и Даниела Божинова.
