Изключително удоволствие беше да посрещнем на българска сцена Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам, воден от маестро Даниеле Гати – негов главен диригент от 2016 г. София беше предпоследната спирка от голямото турне на състава 'RCO meets Europe', в рамките на което музикантите посетиха всичките 28 страни членки на Европейския съюз. След България те се отправиха към Малта и така завърши този мащабeн тригодишен проект.
Веско Ешкенази доказа за пореден път класата си на солист от европейско ниво. След изпълнението на ми-минорния цигулков концерт от Менделсон публиката го заля, както винаги, с аплаузи и положителна енергия, а той ѝ отвърна с нов бис от серията негови колажи по известни теми в стила на цигулковите капризи – този път беше вплел "Химна на светите братя Кирил и Методий" и уникалната българска народна песен „Дилмано, дилберо“. Уважението му към родната публика бе възнаградено с още бурни аплодисменти.
Преди Концерта за цигулка от Менделсон прозвуча увертюрата към операта „Дон Жуан“ от Моцарт, а до всеки оркестрант от Амстердам застана и по един музикант от Филхармония "Пионер". Българският младежки оркестър стана част от проекта 'Side by Side' на Кралския Концертгебау оркестър. Изпълнението беше прекрасно и нашите деца се представиха достойно. Сигурно ще им остане спомен за цял живот!
Във втората част на концерта в зала 1 на НДК прозвуча Симфония №7 от Бетовен – живо, оригинално прочетена и изпълнена под палката на Даниеле Гати.
Маестро Даниеле Гати прие поканата да сподели за слушателите на БНР как се чувства след концерта в София и след поредното изпълнение в проекта 'Side by Side':
Маестро Гати, Вие сте истинско вдъхновение за младите музиканти в цяла Европа!
"Вдъхновението не е за тях, а за мен! Не забравяйте, че ние сме не само музиканти, но и хора. Аз помня времето, когато самият аз бях ученик. Сега срещам много млади хора от цяла Европа чрез този проект. Форматът на 'Side by Side' е следният: Аз пристигам, прекарвам един час с тях и после ги пускам да свирят в моя оркестър. Този час, който прекарвам с тях, е едно от най-красивите преживявания, които имам в работата си – първо, защото ме кара да се върна в онази възраст. Второ, защото виждам очите им, а те са жадни. И трето, защото съм взискателен към тях, искам да постигна нещо и мога да го получа. Това означава, че музиката няма да спре, музиката няма да умре. Този проект е привилегия за мен и моя оркестър. Когато за първи път го осъществихме в Дъблин, в Ирландия, на втория концерт оркестрантите сами дойдоха по-рано, за да се срещнат с децата и да започнат обмен на идеи и опит. Като музикант мисля, че ние винаги трябва да помним как сме прекарвали времето си на същата възраст, че сме имали мечти, че сме пътували, за да осъществим желанието си да станем музиканти, музиката да стане нашият живот. Трябва да кажа, че се чувствам голям късметлия сега, на 56 години, да имам този пост, да работя с най-добрия оркестър и с най-добрите музиканти в света. Но никога не бива да забравяме, че младото поколение има нужда от нас – не само да го вдъхновяваме, но и да го окуражаваме. И децата трябва да знаят, че когато проекти като този се случват, сърцето ми се изпълва с радост!
Направихте майсторски клас по дирижиране в Амстердам точно преди да дойдете в София. Хубавото е, че беше предаван по интернет и много хора можеха да го гледат. Доволен ли сте, оптимист ли сте за новото поколение във Вашата професия?
Не бих искал да правя разграничения. Това беше втори подобен майсторски клас и този път имахме двама мъже и две жени. Но музиката е естествен подбор – няма абсолютен подход за мъже или за жени, или нещо подобно. Публиката преценява! Ако излезеш на сцената да пееш, а нямаш глас и не си изразителен, публиката ще реши. Същото се отнася и за музиката, за композиторите. Някога те са написали фантастични произведения, а тогава, навремето, са нямали успех, защото не са били разбрани.
Нашият майсторски клас е за млади диригенти и участниците са много внимателно подбрани, за да се присъединят и да натрупат чудесен опит с великолепен оркестър. Аз съм с тях и репетираме, следобед имаме лекции пред 20 или повече присъстващи, които се присъединяват, и трябва да ви кажа, че през тази седмица, когато вървеше паралелно и Световното първенство по футбол, ние се организирахме да ходим в една кръчма, да пием бира и да гледаме мачовете заедно. Отделях 10-11 часа от живота си всеки ден, за да съм с тях. И ги окуражавах да останат с мен до 11 часа вечерта. Беше чудесно преживяване, защото те можеха да си почиват след репетиция, да ме разпитват, да си говорим. И така единственото време по време на курса, в което бяхме разделени, беше когато се прибирах да спя.
Дойдохте за първи път в България с много класическа програма – творби от Моцарт, Бетовен, Менделсон – навсякъде ли свирите тези автори по време на европейското турне на Кралския Концертгебау оркестър?
Не, предложихме я, защото Веско Ешкенази и аз решихме той да изсвири ми-минорния концерт на Менделсон и след това трябваше да изградим програмата около тази творба, за да бъде свежо и да показва в какво оркестърът е най-силен. Фантастично е да се гастролира с тях и аз съм толкова доволен, че моят концертмайстор е толкова обичан тук. Той свири прекрасно и аз ценя високо неговата музикалност и прочита му на този концерт. Бях дълбоко мотивиран да дойда тук, а утре пътуваме за Малта, към може би най-малкия театър в Европа. Но така или иначе не е най-важното дали има или няма акустика в залата, а да осъществим контакт с публиката. Дали ще си в най-разкошната или в най-глухата концертна зала – ако имаш музикална идея и покажеш емоция, публиката се прибира у дома обогатена. Мисля, че това е нашата мисия!
Чуйте репортажа и интервютата с Веско Ешкенази, Мирослав Петков и Даниеле Гати в звуковия файл.
