Съществува едно микроскопично ниво, което се измерва с милиардни части от метъра. На това ниво с помощта на науката без Дядо Коледа и митичния Давид, преборил Голиат, „джуджетата“ променят някои свои особености и се превръщат във своеобразни „великани.“ Става дума за т.нар. „нанониво“(от гр. „нанос“ – „джудже“).
Докъде стигнаха нанонауките при разработването на нови възможности за откриване на специфични протеини, свързани с диагностицирането на различни болести? Ще ни помогнат ли да се преборим със злокачествените тумори, без да се стига до увреждане на здрави клетки и тъкани в процеса на лечение, както и при щадящи пациентите неинвазивни хирургически операции? Или в случаите, когато е необходимо регенериране на нова костна тъкан? И оправдани ли са страховете на някои, че покрай всичко това вместо да „изпишем вежди“, ще „извадим очи“?
Разказва проф. д-р Ана Пройкова от СУ „Св. Климент Охридски“, член на Научния комитет към Европейската комисия за оценка на риска на здравето и околната среда, председател на Националния координационен съвет по нанотехнологии и ръководител на Лабораторията за високопроизводителни изчисления на София Тех парк.
