Хората отказват да подават сигнали за подкупи, защото не вярват, че те ще бъдат проверени. Според експертите от Асоциация "Прозрачност без граници" едно от обясненията за това е хроничното недоверие на хората в институциите.
Проучване на Асоциацията, представено днес, показва, че готовност да подадат сигнал за корупция имат едва 13% от българите. Те са със сравнително висок социален статус, образовани са и живеят в големите градове, обясни Ваня Нушева, програмен директор на "Прозрачност без граници":
"Безработните и пенсионерите са тези две категории, които в много по голяма степен са готови да разгледат така своя принос за превенция, противодействие на корупцията. "Нищо не мога да направя, от мен нищо не зависи".
За голяма част от българите борба с корупцията са и репортажи в медиите.
Доверието на гражданите към дейността на институцията е стабилно, но има потенциал да бъде стабилизирано и развивано, включително и чрез информационна кампания, каза още Ваня Нушева.
Гражданите много повече гледат на комисията като на разследващ орган, отколкото на орган за превенция, каквато всъщност е същността ѝ, но в същото време не искат този орган да подслушва и да внедрява агенти под прикритие. Хората искат комисията да разследва политическата корупция в изпълнителната власт, в местната власт и в обществените поръчки. Много по-малко се интересуват от лобизма и още по-малко от анализи, които превантивно да водят до противодействие на корупцията.
"Сред служителите в администрацията 22% са готови да подадат сигнал към Антикорупционната агенция. Хората, които се занимават с интелектуален труд, и хората, ангажирани със свободни професии, също изразяват една значително по-висока готовност да сигнализират, за разлика от безработните, домакините, където процентът на готовност за подаване на сигнал варира между 4 и 6 процента.
Съществува и връзка между готовността за подаване на сигнали до и населеното място, в което живеят хората. Тя е най-висока в София и областните градове, процентът – между 17 и 19%. Много по-ниска готовност за подаване на сигнали има в селата – около 8%", допълни Нушева.
„Ако иска тази агенция да разполага с една по-широка обществена подкрепа и готовност за съдействие, трябва да опита да достигне до хората от малките населени места, от малките градове и от селата..“.
За 36% от хората най-приемливата опция за противопоставяне на корупцията е да откажат плащане на подкуп. 36,2 от анкетираните обаче са отговорили и с „нищо не мога да направя“.
“Като цяло, сред българските граждани доминира пасивното възприятие спрямо корупцията, липсата на увереност, че обикновеният човек може да даде съществен принос за разкриване и наказване на корупцията. Интересни са данните по различни социални групи и демографски характеристики, които стоят зад отговора „като обикновен човек не мога да направя нищо“. Този отговор доминира с много по-голяма категоричност след хората, които не се намират в активна социална позиция. Хората над 65 години в много по-голяма степен са готови да изразят такова песимистично възприятие за своя принос. Безработните и пенсионерите са тези категории, които в много по-голяма степен са готови да разгледат така своя принос за превенция и противодействие на корупцията. Гражданите с висше и полувисше образование се чувстват в значителна степен по-уверени, че могат да противодействат лично на корупцията.
Макар и крехка, подкрепата за новата антикорупционна комисия, е сходна с тази към традиционни институции като прокуратурата и МВР. Това още става ясно от проучването на "Прозрачност без граници“,
"Мнозинството от запитаните очакват разследването да стане по-активно и по-ефективно", каза изпълнителният ѝ директор Калин Славов.
„Най-вече да разследва корупцията на най-високо политическо ниво, разследване на корупцията в местната власт, разследване на корупцията сред служители на централната администрация, и разбира се, тя трябва да извършва своята дейност ясно и отчетливо по безпристрастен начин, за да могат да бъдат избегнати всички коментари, свързани с изпълнения на действия, които не са свързани пряко с изискванията на закона“.
Като негативна тенденция в изследването той посочи големия процент – 41, българските граждани, които откровено заявяват, че не биха подали сигнал за корупция изобщо, защото това стои извън ценностната им система.
"Базисното недоверие към институциите е ясно отразено в получените отговори и то е свързано със страх от последици за личността или за бизнеса", каза още Славов.
Репортажа на Силвия Великова можете да чуете от звуковия файл.
