Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и фолклористите не са наблюдавали и описали моряшкия свят и неговите легенди и предания, тъй като той не е свързан с народностното, а е някак си „обидно космополитен“. Все пак се намират хора, съдбовно свързани с морето, които сами решават да съберат и представят на сухоземните специфичната реч на морските хора. В сайта zamoreto.com откриваме добра сбирка от морския жаргон на Несебър – плод на личните познания и дългогодишен труд на Стати Михайлов, подкрепен от съгражданина си Антон Костадинов. Думите са предимно от гръцки и италиански, останали от старите мореплаватели и вплетени в местната реч и фолклор. „Корабът потъва, той за бандерата се притеснява“ ще чуете от някой стар несебърец. Според капитан далечно плаване Христо Мушков, председател на бургаското Сдружение на моряците ветерани, екипажът обикновено научава езика на капитана. В крайна сметка многонационалните екипажи намират начин да се разбират на своя пъстър език с помощта и на жестове, ако е необходимо, така добре, че и да разказват драматични и смешни, истински и измислени истории. Разказвали са, сега май вече не е така…
• Езикови справки по радиото: „пряност, негли, невнятен, тма“