Професор Мануел Граня е преподавател в Сан Себастиан, Испания и координатор на CybSpeed, обяснява задачите пред международния екип: "Целите, които си поставяме с проекта, са да изследваме киберфизичните системи, тяхната взаимовръзка с образованието, най-вече при деца със специални потребности, с аутизъм или с тежки заболявания. Изучаваме и чрез практически опити наблюдаваме как се интегрират и си взаимодействат различните системи, например социалните роботи, апаратите с тактилно разпознаване и т. н."
Професор Граня не смята, че скоро децата ще бъдат обучавани масово от роботи, но в бъдеще е пo-логично е да има повече роботи-преподаватели по домовете, които да подпомагат учебния процес. "Що се отнася до ролята на роботите – те могат да бъдат съдия на футболен мач, да придружават децата в различни дейности. За момента обаче не вярвам, че могат да изместят преподавателите. Може би след 50 години, кой знае", взира се в бъдещето Мануел Граня.
Запитан дали участието на роботите в живота на децата може да има страничен ефект - да доведе до по-голяма разсеяност, проф. Граня отбелязва:
"Проблемът с липсата на концентрация се дължи по-скоро на силното стимулиране и превъзбудата на децата. Тук родителите имаме голяма отговорност за случващото се. При разсейването няма ясна цел за това, което се прави. Разхвърлянето и липсата на внимание са провокирани от нас – възрастните, и от начина, по който си взаимодействаме с децата. Може би даваме задачи по неподходящ начин или им отправяме противоречиви предложения и това оказва влияние. Същото се случва както при децата, така и при родителите. Непрекъснато наблюдаваме неориентирани или доста разсеяни възрастни. Как тогава да очакваме, че децата ще са концентрирани или добре ориентирани в обстановката?"
"Да приемем, че роботът е автономна система в помощ на човека. Преподавателите вече ползват интернет навсякъде, а това са системи - роботи. Дали ще имат тяло, което да прилича на човек, или то ще е механично, няма значение. Така че вече използваме роботите в ежедневието си и се върви към тяхното усъвършенстване", продължава размислите си испанският учен.
Когато говорим за доверие, първо трябва да се запитаме дали можем да имаме доверие на хората и чак тогава на роботите, смята той:
"Знаете, че доверието се печели трудно. Детето е сред толкова различни системи и дейности, под влиянието на различни сили... На първо място трябва да му помогнем да разбере на какво и на кого да се доверява. Дали ще дойде моментът, когато ще се доверяваме повече на робота, отколкото на човека? При някои обстоятелства роботът може да е по-надежден - например влаковете, при които няма водач, а роботът си изпълнява задачата прекрасно. Или автобусите, които возят децата до училище - скоро и там ще се стигне до автономност. Много други задачи вече се изпълняват изцяло от роботи. Но за мен основният въпрос е какви са очакванията от един преподавател? Kакъв трябва да бъде учителят? За съжаление – донякъде заради интернет вече сме изгубили предишното общуване между учителите и децата. Сякаш отсъства точна дефиниция на учителската професия. Едва когато успеем да дадем точно определение, тогава можем да си зададем и въпроса дали роботът може да бъде учител. И отговорът е "да".
На каква възраст е най-добре децата да започнат да взаимодействат с роботи? Децата израстват сред интелигентни и автономни системи, казва Мануел Граня. По думите му, роботите представляват проблем по-скоро за възрастните: "Децата растат сред това, което ги заобикаля, а именно – различните роботи и системи у дома. Друг въпрос е защо учебните заведения изостават от това, което се случва вкъщи. Може би тяхното навлизане не е желано в училищата. Това е задача на експертите в сферата на образованието, които трябва да подпомагат взаимодействието между роботиката и образованието, а не технолозите. Последните винаги ще искат да добавят нов технически елемент, който може да се окаже и ненужен."
Цялото интервю е в звуковия файл.
